Между 10 и 15 гръцки сателита се очаква да бъдат изстреляни в орбита през следващите две години от Министерството на цифровото управление в сътрудничество с Гръцкия космически център. Тези сателити се разработват от гръцки компании, които се възползват от държавни стимули и вече оперират на територията на Гърция.

„Три компании вече откриха офиси в Гърция – една германска, една финландска и една, която работи както в Испания, така и във Великобритания“, казва Константинос Каранцалос, генерален секретар по телекомуникации и пощенски услуги в Министерството на цифровото управление и професор в Лабораторията за дистанционно наблюдение на Националния технически университет в Атина, пред вестник Kathimerini.

„Те наемат гръцки инженери, много от които се връщат от големи международни компании. Работят и в тясно сътрудничество с местни космически фирми, а в рамките на няколко месеца очакваме да видим първите сателити, построени в Гърция“, допълва той.

Оптимизиране на управлението на данни

Нова разпоредба, която ще бъде включена в предстоящ законопроект на Министерството на цифровото управление, ще възложи на Гръцкия космически център отговорността за управлението на всички обществени поръчки на сателитни данни между министерствата и държавния сектор. Целта е да се подобри координацията и значително да се намалят дублиращите се разходи.

Служители на агенцията обясняват, че често различни публични институции плащат отделно за едни и същи сателитни изображения – макар и за различни цели – което води до ненужни разходи.

„Например, Агенцията за плащания и контрол в земеделието (OPEKEPE) може да закупи сателитно изображение, за да оцени посевите в Тесалия. По-късно същото изображение може да бъде закупено от Министерството на околната среда чрез Агенцията за природна среда и климатични промени (OFYPEKA), за да наблюдава защитена територия – но с различна цел“, казват те.

С новото законодателство всички държавни институции – с изключение на армията – ще трябва да подават исканията си за сателитни данни чрез Гръцкия космически център. Центърът ще осигурява необходимите данни от съответните сателитни системи и ще ги предава на отговорните служби.

По отношение на разработването и пускането на гръцки сателити, вече е подадено заявление до Международния съюз по далекосъобщения (ITU) – специализирана агенция на ООН – за осигуряване на честоти за всички планирани системи. Тази инициатива се очаква да доведе до значителни спестявания за гръцката държава и да отключи нови инвестиционни възможности, като същевременно постави основите за разширяване на космическата наука и технологии в страната.

„Жалко е, че обучаваме инженерите си – с магистърски и докторски програми, давайки им знания в най-съвременни области – само за да ги изгубим в чужбина“, казва Каранцалос.

Намаляване на зависимостта от чужди източници на данни

„Тъй като все още нямаме собствени сателити, в момента сключваме договори с чуждестранни доставчици – основно американски и френски компании – които управляват търговски сателити и ни предоставят нужните данни“, обяснява Каранцалос. „Всяка година харчим значителни суми, за да получим сателитни изображения и данни за важни дейности като картографиране и наблюдение на гори, земеделски земи, морета, реки и езера.“

Тези данни имат множество приложения. „Можем да ги използваме, за да оценим качеството на водата в морска зона, докато едновременно засичаме дали нерегистриран плавателен съд преминава през нашите граници“, добавя той.

С изстрелването на сателити, изградени в Гърция, страната може да намали зависимостта си от чужди източници на данни с до 80%. „Все още ще имаме нужда от високоспециализирани данни за определени приложения“, отбелязва Каранцалос, „но в по-голямата си част ще сме самодостатъчни.“

„Ще можем да покриваме нуждите на публичния сектор, както и на компании, работещи по държавно финансирани проекти. В същото време ще натрупаме капацитет и знания да проектираме и изграждаме пълни сателитни системи тук, в Гърция“, казва той.

Сателитите не само събират информация от Земята, но и могат да предават данни по целия свят. Данни от едно място могат да бъдат „качени“ в сателит и предадени на друго. „Може да съм в централата на пожарната, но искам да следя пожар в Еврос. Мога да го направя чрез сателит. В този случай и изпращам, и получавам данни“, обяснява професорът.

Поне три гръцки сателита са планирани за изстрелване през 2025 г. в ниска околоземна орбита на височина 500–600 км.

В момента в орбита има хиляди активни сателити. Само Starlink управлява над 7000 малки телекомуникационни сателита, които летят в координирани рояци и комуникират помежду си, според експерти. Но с увеличаващия се трафик в космоса, има ли риск от сблъсъци? „В момента всеки иска да изстрелва сателити. Космосът със сигурност може да приеме много, но колкото повече стават, толкова по-голям е рискът от инциденти“, казва Каранцалос.

Стимулиране на иновации чрез разработка на софтуер

Освен хардуера и производството, гръцката сателитна програма се очаква да стимулира значителен растеж и в софтуерния сектор. Каранцалос подчертава, че в космическата индустрия възвръщаемостта на инвестициите най-често идва от обработката на данни и разработката на дигитални продукти и услуги – област, в която вече действат няколко гръцки компании.

„Например, чрез обработка на сателитни данни можем да създадем дигитална услуга, която показва нивото на почвена влага в дадено поле, помагайки на земеделците да решат дали и колко да напояват“, казва той.

„Този процес се нарича използване и усвояване на сателитни данни. Той зависи в голяма степен от софтуера, а Гърция разполага с компании с висока експертиза в тази област. Искаме да им предоставим достатъчно данни, с които да експериментират, да иновират и да развиват приложения, продукти и услуги – тук, в Гърция“, добавя Каранцалос.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !