На днешния 17 октомври, но през 1931 г. "кръстникът" на американската мафия Ал Капоне е признат за виновен в укриване на данъци.

Гангстерът, който се хвалел, че „не могат да събират законни данъци от незаконни пари“, е осъден на 11 години затвор за това, че не е подавал данъчни декларации.

Кой е Алфонс Габриел Капоне?

Алфонс Габриел Капоне е роден в Бруклин в Ню Йорк през 1899 г. в семейството на италиански имигранти. Родителите му Габриеле Капоне и Тереза Райола са типични представители на работническата класа.

Алфонс обаче не успява да се впише в тази общност и е изключен от училище на 14-годишна възраст, защото удря един от учителите си. След това опитва късмета си на случайни работни места, но не постига успех.

В крайна сметка, той се обръща към своя приятел Джони „Лисицата“ Торио, който тъкмо започва да изгражда своята престъпна империя. 

Торио е наричан „бащата на американските гангстери“ от Елмър Айри - първия началник на отдела за правоприлагане на Службата за вътрешни приходи (IRS), който сега се нарича Отдел за криминални разследвания.

Торио запознава Капоне с Франки Йейл, който притежава редица клубове, в които клиентите могат да да пият, да залагат и да плащат за секс. Там Капоне получава работа като бияч и барман.

Заради неуравновесения си характер, той често участва в сбивания, като по време на едно от мелетата е нарязан през лявата буза три пъти с нож. Това му оставя постоянен белег и му спечелва прякора „Белязания“ (от англ. Scarface). 

На 18 години Капоне се запознава и се жени за Мей Кофлин, а скоро след това се ражда първото им дете - Алберт Франсис „Сони“ Капоне. Раждането на Сони кара Капоне за кратко да спре с престъпната дейност и да се опита да изкарва прехраната си по честен начин.

Семейството се мести в Балтимор, където Капоне възнамерява да стане счетоводител, работейки с числата "от правилната страна на закона". 

Предложение, на което не може да откаже

Капоне обаче не успява да устои на очарованието на гангстерския живот. Когато Торио го моли да се премести в Чикаго, за да помогне в управлението на мафиотската му империя, Капоне не може да откаже.

През 1925 г. Джони Торио едва оцелява след опит за убийство от съперничещите му мафиоти Хайми „Полякът“ Вайс, Винсънт „Интригантът“ Дручи и Джордж „Бъгс“ Моран.

След като прекарва три седмици в болницата и още повече време в затвора, Торио иска да излезе от бизнеса. Решава да напусне Чикаго, предавайки управлението на империята си на Капоне.

Ал Капоне бързо разширява бизнеса и до средата на 20-те години на миналия век вече печели близо 60 милиона долара годишно, равняващи се на 891 милиона днешни долара. Богатството му продължава да расте, като съвременният му еквивалент възлиза на около милиард и половина щатски долара. 

С разрастването на империята на Капоне обаче нараства и склонността му към насилие. Труповете от престрелки в Чикаго растат и върху повечето от тях могат да бъдат открити следите на Капоне. 

Федералните власти не могат да го обвинят директно, но на 16 май 1927 г. Върховният съд на САЩ постановява по делото на държавата срещу контрабандиста Манли Съливан, че печалбите от незаконен трафик на алкохол подлежат на облагане с данък общ доход.

Именно това е решението, от което федералните се нуждаят, за да тръгнат по следите и на Ал Капоне. Министърът на финансите лично възлага на Елмър Айри да събере достатъчно доказателства срещу мафиотския бос и да го вкара в затвора. 

Клането на Свети Валентин

Дори когато Айри започва да разследва Капоне, насилието продължава. Кулминацията на беззаконието е на 14 февруари 1929 г. в Чикаго. Капоне е в Маями по време на стрелбите, но веднага е обвинен за това, което остава в историята като Клането на Свети Валентин.

Четирима мъже, облечени като полицаи, карат членовете на т. нар. Банда на Моран да се подредят до стена, където са разстреляни хладнокръвно с автоматични оръжия.

Причината вероятно е спор за територия между престъпните организации в Чикаго. Бъгс Моран контролира северната страна на Чикаго, докато Капоне - южната.

Моран успява да избяга от насилието, но няколко дни по-късно коментира пред репортери, че "само Капоне убива така.“ Репликата става толкова известна, че влиза и във филмите на Холивуд.

Няма свидетели, които да доживеят да разкажат историята, няма и доказателства, и никой не понася отговорност за убийствата. Въпреки това федералните вярват, че Капоне е отговорен и през 1930 г. е наречен „Обществен враг номер едно“ - етикет, който близките му твърдят, че мразел от дъното на душата си.

Капоне става все по-смел, вярвайки, че е недосегаем. Той не отговаря на призовките да се яви пред федерално жури, твърдейки, че има бронхиална пневмония и е на легло.

Той е арестуван по обвинения в неуважение, след като прокурорите предоставят доказателства, че е залагал на пистата и е бил на круиз на Бахамските острови.

Впоследствие Капоне е освободен под гаранция, но отново е арестуван по обвинения в укриване на оръжия и осъден да излежава присъда в източния щатски затвор във Филаделфия, където, според съобщения на свидетели, живее в лукс сред френски мебели, плюшени килими и радио в килията си. 

Федералното данъчно дело

През това време федералните тихо изграждат основното си дело срещу Капоне. Въпреки публичния си и екстравагантен начин на живот, той никога не е подавал данъчна декларация, твърдейки, че няма облагаем доход. 

Специалният агент на IRS Франк Уилсън проследява парите, събирайки доказателства, че Капоне е направил милиони долари от доходи, които никога не са облагани. Гангстерът е обвинен по 22 точки за укриване на федерален данък върху доходите.

Брат му Ралф, Джейк Гузик, Франк Нити и други негови съратници също са обвинени. Капоне се хвали, че е постигнал споразумение за признаване на вината, което би го пратило в затвора само за две години, но съдията отказва да приеме сделката и делото отива в съда.

Капоне е признат за виновен на 17 октомври 1931 г. Една седмица по-късно - на 24 октомври 1931 г., той е осъден на нечуваните тогава 11 години затвор и е глобен с 50 000 долара (800 000 долара в днешни пари), начислени са му съдебни разноски и е осъден да плати данъци от 215 000 долара (3.4 милиона в днешна стойност).

Той веднага обжалва, но му е отказано повторно изслушване. 

В затвора - от Атланта до Алкатраз

Първата спирка на Ал Капоне в затвора след осъждането му е Атланта. Първоначално той подкупва служители на затвора, за да получи това, което иска - точно както е направил по-рано и във Филаделфия. Когато е разкрит, той е наказан с преместване в Алкатраз.

Местният надзирател Джеймс Алоизий Джонстън не е толкова лесен за контрол, колкото онези, с които Капоне се е сблъсквал преди. Когато Джонстън пита Капоне за името му, мафиотът отговорил: „Знаеш кой съм“. Говори се, че Джонстън е отвърнал: „Тук вече сте известен като AZ-85.“

Капоне прекарва повече от четири години в Алкатраз, където извършва различни дейности, включително и в пералнята на затвора. По време на присъдата обаче здравето му рязко се влошава. Той се заразява със сифилис години преди това и болестта води до сериозни психични разстройства.  

През 1937 г. той отново обжалва присъдата си, този път пред Окръжния съд, но жалбата му отново е отхвърлена.

Капоне се мести отново през 1939 г., този път в психиатрична болница, за да излежи остатъка от присъдата си, преди да се пенсионира във Флорида. Преди смъртта му неговият лекар установява, че той се е влошил до степен, в която има умствени способности на 12-годишно дете. 

Капоне - някога най-страховитият човек в Америка, умира на 25 януари 1947 г., на 48-годишна възраст.