• Властите в Северна Македония подеха инициатива за правното признаване на уникалния „македонски рубин“ като национално съкровище.
  • Процесът включва създаване на ясна правна рамка, система за сертифициране и защита на произхода на скъпоценния камък, добиван в района на Прилеп, който се използва за изработка на сребърни бижута от филигран.

Сред многобройните дюкянчета на Старата скопска чаршия любопитните туристи могат да открият уникалния млечно-малиново-розов „македонски рубин“, инкрустиран в изящни сребърни бижута от филигран.

Майсторите занаятчии предлагат изработка на гривни, пръстени, обеци и дори ръкавели по поръчка с този специфичен скъпоценен камък.

Какво представлява „македонският рубин“?

Камъкът, всъщност, е разновидност на корунд, чийто цвят с различна интензивност на розово, понякога с бели нишки в него, се дължи на хромови йони в кристалната решетка, разказва майсторът-албанец, един от малкото занаятчии в страната, работещи с този минерал. 

Находищата на „македонския рубин” са в околностите на Прилеп и в хълмисто-планински район Мариово в южната част на Северна Македония. Той не само се добива, но и се преработва в страната и в годините е бил част от подаръците за световни творци, духовни лидери и общественици.

Национално съкровище

Наскоро Министерството на енергетиката, минното дело и минералните ресурси на Северна Македония поде инициатива за защита и „правно признаване на македонския рубин като национално съкровище” като в поредица от срещи с Геоложката служба и Държавната служба за индустриална собственост бяха определени първите конкретни стъпки за разработване на правна рамка и документация, които да потвърдят статута на камъка.

По думите на министъра на енергетиката на Северна Македония Саня Божиновска е необходимо ясно правно определение на „македонския рубин“ – критерии за географски произход, минерални и физически характеристики и условия за законна експлоатация, съобщи БТА.

Необходимо е да бъде създадена система за сертифициране, която ще проследява пътя на камъка от находището до крайния продукт, която включва лабораторни анализи, централен електронен регистър и официални сертификати за автентичност, която да защити купувачите, но и занаятчиите.

Според медийните публикации в страната посланикът на Франция Кристоф Льо Риголер и представителят на Националния музей на природните науки в Париж Грегоар Егоров, присъствали на събитието, са проявили интерес към включването на „македонския рубин” в европейски минерални каталози.

Националната камара на занаятчиите подкрепи инициативата, отбелязвайки че институционалната защита ще бъде стимул и за занаятчийството, в което да бъдат привлечени млади хора. 

Министерството на енергетиката започва да разработва нови закони за геологията и минното дело, които трябва да заменят съществуващия Закон за минералните ресурси, които ще регулират третирането на редките минерали в страната, включително „рубинът”.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !