Уорън Бъфет избра последната минута от 60-ото си общо събрание на акционерите, за да направи едно дългоочаквано изявление, което въпреки това бе напълно изненадващо за негови почитатели, по-голяма част от борда на директорите на неговата компания и дори за неговия наследник.

94-годишният Бъфет, който е архитектът и лицето на Berkshire Hathaway Inc., обяви, че събранието ще е последно за него като ръководител на компанията, която той извежда от скромно начало до една от най-скъпите в света. Намиращият се съвсем близо до него Грег Ейбъл, който отдавна е считан за престолонаследника на базираната в Омаха компания, дори не бе наясно, че неговото време е настъпило.

Бъфет ще предаде на Ейбъл ключовете за оценявания на 1.2 трлн. долара гигант, който управлява портфейл от акции на компании като Apple Inc. и American Express Co. в допълнение към собствеността на редица бизнеси в застрахователната, енергийната, железопътната и потребителската сфера, които редовно генерират по 10 млрд. долара оперативна печалба на тримесечие. 62-годишният Ейбъл също така ще наследи множество въпроси, като се започне с това какво ще прави с близо 350-те млрд. долара кеш на Berkshire, след като Бъфет до голяма степен бе заел изчаквателна позиция на волатилните през последните няколко години пазари.

Акционери искат да знаят как Ейбъл ще промени идиосинкратичното и изчистено ръководство на компанията, дали ще внесе различна толерантност към риска или предпочитания към различни индустрии и дали компанията ще остане първият избор на компании, които се нуждаят от голям чек и вот на довериe. Те дoри ще се чудят за бъдещето на самото събрание на акционерите, известно като “Уудсток за капиталисти”, което привличаше последователи от цял свят, благодарение на мъдростта и остроумието на Бъфет и неговият покоен бизнес партньор Чарли Мънгър.

“Хората обожават Уорън, защото той носи една определена магия,” казва Алис Шроьодер, автор на неговата биография "Снежната топка: Уорън Бъфет и бизнесът на живота". “Пресъздаването ѝ е почти невъзможно,” допълва Шрьодер.

Макар малцина да очакват Ейбъл да постигне статута на знаменитост на Бъфет и да споделя обичта му към светлината на прожекторите, оттеглянето на заемалия най-дълго поста главен изпълнителен директор на компания от индекса S&P 500 поражда и по-задълбочени въпроси за това до какъв тип натиск може да се стигне някой ден в негово отсъствие.

Berkshire не изплаща дивидент и едва наскоро започна да изкупува обратно акции, като Бъфет разчиташе на своите инвестиционни успехи, за да показва, че може да носи на акционерите, по-добра доходност, отколкото пазарите като цяло.

Berkshire достига подобна мащаби. Компанията има близо 400 000 служители и толкова много разнообразни бизнеси, че някои наблюдатели са обсъждали през годините дали не може да бъде раздробена след оттеглянето на Бъфет.

Ейбъл е заявявал, че ще следва принципите на Бъфет при инвестирането и управлението на риска. А Бъфет е казвал, че ще остане основен акционер.

Едно нещо, върху което „инвеститорите ще трябва да помислят, е въпросът: Дали акциите на Berkshire Hathaway все още заслужават премията на Бъфет, когато самият Бъфет вече не е там?“, казва Кати Сайфърт, анализатор в CFRA Research. „Възможно е да има списък с неща, които някои институционални инвеститори имат, който включва изплащане на паричен дивидент и програма за по-редовно разпределение на капитала. “

Енергийният ръководител

Ейбъл се присъединява към Berkshire Hathaway чрез придобиване.

Роденият в Канада ръководител, който започва кариерата си като счетоводител в PricewaterhouseCoopers, впоследствие се присъеднява към компанията за геотермална енергия CalEnergy през 1992 г. като одитор.

Дейвис Сокол, който е главен изпълнителен директор на CalEnergy по това време, имал амбицията да изгражда бизнес посредством придобивания и вижда таланта в Ейбъл. През 1996 г. той назначава Ейбъл за ръководител на електроснабдително дружество във Великобритания, което компанията е придобила. CalEnergy сключва сделка през 1998 г. за закупуването на MidAmerican Energy, дружество за комунални услуги в Айова и след това приема неговото име.

Малко след това Berkshire придобива контролен дял, което позволява на компанията да предприеме редица придобивания, закупувайки тръбопроводи след фалита на Enron Corp. и електроснабдителни компании в северозападната част на САЩ.

През 2008 г. Сокол приема по-висок пост в Berkshire, а Ейбъл е назначен за главен изпълнителен директор на MidAmerican. Бъфет имал резерви дали той ще може да намира и договаря сделки, според Сокол.

“Знаех отговора на този въпрос, защото той бе участвал във всяко наше придобиване и на практика бе реализирал собственоръчно някои от тях,” казва Соколо в интервю през 2014 г. “Мисля, че Уорън и някои от членовете на нашия борд на дирекорите не бяха сигурни, само защото не бяха го виждали в действие.”

В рамките на месеци Ейбъл демонстрира своите умения. През септември 2008 г. MidAmerican се споразумява да заплати около 4.7 млрд. долара, за придобиването на Constellation Energy Group Inc. след като компанията губи половината си пазарна стойност за седмица. Berkshire печели над 1 милиард долара от такса за отказ от сделка и от инвестицията си, след като Constellation избира друг кандидат-купувач.

Някои от другите сделки на Ейбъл се оказват по-дълготрайни. През 2013 г. той закупува най-голямата електроснабдителна компания в Невада, NV Energy, а на следващата година сключва споразумение за придобиването на електропреносна компания в Алберта, Канада, където е роден. Името на MidAmerican е сменено на Berkshire Hathaway Energy през 2014 г.

Разширяването води до създаването на разрастваща се щатска компания за комунални услуги, която снабдява с електроенергия щати като Айова и Невада и управлява газопроводи с дължина от над 22 000 км. в цялата страна от Тексас до Мичиган.

Това помага на Ейбъл да си изгради репутация на квалифициран ръководител в сферата на комуналните услуги и в крайна сметка да спечели доверието на Бъфет. През 2018 г. той е повишен до вицепредседател, което разширява контрола му до всички дейности на Berkshire Hathaway извън застраховането, в това число над компании като железопътния оператор BNSF и легендарния производител на сладкарски изделия See’s Candies.

Той е обявен за бъдещ наследник през 2021 г., след като Мънгър неволно съобщава по време на общото събрание на акционерите на Berkshire, че Ейбъл ще запази непокътната културата в конгломерата след като Бъфет се оттегли.

От повишението му, оперативните печалби, с изключение на застраховането и няколко други пера, нарастват с около 27% до близо 22 млрд. долара през миналата година.

Това, което предстои да се види сега, е неговата инвестиционна проницателност. Тод Коумс и Тед Уешлър, бяха наети през 2010 и 2011 г., респективно, за да помагат с управлението на портфейла от акции и облигации на Berkshire. След това Коумс пое контрола и над застрахователното подразделение Geico. И двамата са съветвали Бъфет по евентуални придобивания и може да правят същото и за Ейбъл.

“Грег е бизнес лидерът, той не отговаря за инвестициите,” казва Шрьодер. “Това ще бъде едно от най-големите предизвикателства за борда на директорите и за него.”

Той разполага с близо 350 млрд. долара за инвестиране, но няма опит в тази сфера. По време на събранието на акционерите в събота той бе запитан за стратегията му за разпределение на капиталите, след като поеме управлението. Той определи кеша на компанията като “огромен актив” и обеща да има приемственост. Неговият подход към отговора обаче не е това, с което редовните акционери в Berkshire са свикнали.

“Той се затрудни с този въпрос,” казва пред Bloomberg Коул Смийд, акционер в Berkshire Hathaway.

„Мислех си, че подобно на Чарли и Уорън, той ще се върне към предишен период от живота си и ще разкаже история за нещо, което е преживял в инвестирането“, казва Смийд. „Той не го направи.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !