Когато режисьорът Марк Волфенсбергер за първи път разбира за Нефт Дашларъ (Neft Daşları на азербайджански), той решава, че е мит. Този потаен град, който малцина са виждали, е разпръснат като плаващи, ръждясали пипала в Каспийско море, далеч от най-близкия бряг.
„Степента на мистерия беше изключително висока,“ казва Волфенсбергер. Едва когато го вижда със собствените си очи, той разбира, че е истински. Режисьорът стига до Нефт Дашларъ на борда на кораб за доставка на вода в края на 90-те години.
Това „беше отвъд всичко, което бях виждал преди“, разказва той пред CNN. Охраняван от военни кораби, това е „магистрала в средата на морето“, изпънала се „като октопод“.
Отчаяно желаещ да документира този умопомрачителен град, той прекарва осем години в убеждаване на правителството на Азербайджан. Връща се в него през 2008 г., прекарвайки две седмици в заснемане на филма си „Нефтени скали: Град над морето“.
Neft Daşları, което се превежда като „Нефтени скали“, е плетеница от нефтени кладенци и производствени обекти, свързани с километри мостове в необятността на Каспийско море - най-голямото езеро в света.
Намира се на около 100 км от брега на столицата на Азербайджан – Баку, както и на шест часа път с лодка от континента. Това е най-старата офшорна петролна платформа в света, според Книгата на рекордите на Гинес, и в разцвета си е била дом на повече от 5000 жители.
През последните десетилетия обаче популацията на града е намаляла, като някои участъци са западнали и са превзети от морето. Той обаче все още функционира - символ на дългата история на Азербайджан, напоена с петрола от Каспийско море.
Това огромно водно пространство, богато на затоплящи планетата изкопаеми горива, също драстично намалява поради климатичната криза, която именно тези изкопаеми горива предизвикват.
Историята на Нефт Дашларъ датира от съветската епоха. В края на 40-те години петролни работници акостират на малък остров и построяват сондажна платформа и малка къща. Първият проучвателен кладенец е пробит през 1949 г., изпращайки фонтан от „черно злато“ към повърхността.
Първият танкер с петрол се насочва към брега през 1951 г., като в града започва сериозно строителство. Това, което следва, е архитектурно и техническо чудо, казва Волфенсбергер.
Градът бавно се разраства, поддържан от метални стълбове, потънали в морското дъно и кацнал на няколко метра над морското равнище, сякаш плава.
В крайна сметка, той се състои от близо 2000 кладенци и около 320 производствени площадки, свързани с повече от 160 км мостове и близо 100 км нефтопроводи и газопроводи.
Седем извадени от експлоатация кораба са умишлено потопени в района. Техните „трупове“ образуват изкуствен залив, за да предпазят града от вятър и вълни, въпреки че Нефт Дашларъ остава уязвим на бури.
През следващите десетилетия градът се сдобива с жилищни блокове за работниците, пекарна, театър със стотици места, магазини, медицински съоръжения, футболно игрище и хеликоптер. Върху стоманените конструкции има дори засадени дървета и парк.
Някои в Азербайджан го наричат „осмото чудо на света“, казва Мирвари Гахраманли, ръководител на Организацията за защита на правата на петролните работници, която се фокусира върху човешките права в нефтения и газовия сектор на Азербайджан.
Други го наричат „островът на седемте кораба“ - на името на потъналите плавателни съдове, които го заобикалят.
Той е перла в короната на производството на каспийски петрол, като е произвел близо 180 милиона тона нефт през 75-годишния си живот, според азербайджанската държавна петролна компания SOCAR, която притежава и управлява Нефт Дашларъ. В разцвета си през 1967 г. той изпомпва рекордните 7.6 милиона тона.

Но важността му намалява през последните десетилетия, тъй като отварят по-големи петролни полета, а цените на суровината се колебаят. Нивата на производство са се свили до по-малко от 3000 тона на ден (приблизително 1 милион тона годишно), според данните на SOCAR от януари.
„Производството в Нефт Дашларъ представлява само малка част от добива на петрол в Азербайджан, голяма част от който се доставя на вътрешния пазар“, казва Бренда Шафър, енергиен експерт в US Naval Postgraduate School, съветвал петролни и газови компании в Каспийски регион.
Тъй като производството на петрол е намаляло, населението на града се е свило до около 3000 души, според Гахраманли, като работниците обикновено правят 15-дневни смени в морето, след това прекарват 15 дни у дома на континента.
Уязвими на солените, бурни води на Каспийско море, части от града се рушат. През 2008 г. големи парчета мостове рухнаха, посочва Волфенсбергер. Имаше „все още много живот, но много неща се разпадаха едновременно“, допълва той.

Има и нефтени разливи. Организацията на Гахраманли изразява загриженост относно замърсяването от Нефт Дашларъ от години, като се говори и за изпомпване на непречистени отпадъчни води в Каспийско море.
В публикация във Facebook от 2019 г. SOCAR посочи, че е идентифицирала работници, изхвърлили нефт в морето. „Ще предприемем административни мерки спрямо служителите, които замърсяват околната среда“, се казваше тогава в поста. Понастоящем компанията не отговаря на въпросите на CNN.
Гахраманли казва, че ситуацията се е подобрила в навечерието на COP29 - климатичната конференция на ООН, която ще се проведе в Баку следващата седмица. Глобалните лидери ще се съберат, за да обсъдят климатичната криза само на няколко десетки километра от Нефт Дашларъ.
Отдавна се задават въпроси какво ще се случи с този огромен град, когато нефтът пресъхне. В края на своя документален филм Волфенсбергер излага трудните решения пред властите: да разрушат града на цената на с огромни разходи, да го превърнат във ваканционен курорт или просто да го изоставят, „проправяйки пътя за голяма екологична катастрофа“.
„След като петролните запаси се изчерпят, Нефт Дашларъ вероятно ще се превърне в магнит за туризма“, казва Шафър. Волфенсбергер смята, че може да стане музей. „Това наистина е люлката на офшорното добиване на нефт“, казва той. „Част от наследството.“
Но засега градът все още произвежда петрол, почти изолиран от външни лица - ръждясала мозайка, символизираща индустрия в бавен упадък.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Рафинерията в Панчево е пред спиране на работа заради авария по петролопровода JANAF
- Таен доклад: Как САЩ разпредели 12 млрд. долара от венецуелски петрол и природни ресурси
- След двумесечно дъно: Петролът отново поскъпва заради напрежението в Близкия изток
- Петролът поевтинява, след като Тръмп успокои пазарите
Калкулатори
Най-ново
За какво харчат най-много българите? Храната остава водещ разход
16.11.2026Растежът има своята цена: как търговските условия влияят върху финансовата устойчивост на бизнеса
16.11.2026Съдебен надзор над Revolut в Италия след разкрити мафиотски преводи за 42 млн. евро
16.11.2026Парите в инвестиционни фондове скочиха с 2.2 млрд. евро за година
16.11.2026IPO-то на Anthropic: Ерата на чудесата, оценена на 78 долара за акция
16.11.2026„Градус“ с втора голяма сделка за 2026 г.: Придоби птицекланица в Чубра
16.11.2026Прочети още
В Световния ден на недоносените деца знакови сгради в България ще светнат в лилаво
9meseca.bg