Правителствата и компаниите ще трябва да похарчат допълнителни 34 трлн. долара за прехода към чиста енергия от сега до 2050 г., за да може светът да постигне целта си за нетни нулеви емисии, според BloombergNEF.

Докладът New Energy Outlook на изследователската група, в който са включени 18 милиона точки от данни, посочва, че тази сума е с 19% повече, в сравнение с това, което се очаква в основния ѝ сценарий.

Констатацията е индикация, че различни сектори - от електромобили и възобновяема енергия до електропреносни мрежи и улавяне на въглерод, имат нужда от допълнителна подкрепа.

Преходът към чиста енергия се сблъсква със съпротива в последните години, тъй като мерките в областта на климата се превърнаха в гореща политическа тема в САЩ и Европа.

В същото време, създателите на проекти за възобновяема енергия се борят с по-високите лихви и с инфлацията, което направи потенциалната възвръщаемост на инвестицията не толкова привлекателна.

От BNEF обявиха по-рано през годината, че глобалните инвестиции в нисковъглеродния енергиен преход нарастват със 17% през 2023 г. - до 1.8 трлн. долара, но в доклада от тази седмица се посочва, че тези разходи трябва да се ускорят, тъй като планетата продължава да се затопля и по-скоро са необходими по-големи решения.

Според Дейвид Хостър, глобален ръководител икономика и модели в BNEF:

“Донякъде е окуражаващо, че сме толкова близо, но в същото време сме и много далеч, защото много от тези инвестиции не са напълно печеливши без по-нататъшни действия”.

BNEF разделя своя анализ в два сценария

Според основния сценарий, правителствата разчитат единствено на икономически конкурентни технологии, което поставя света в позиция да се затопли с 2.6 градуса по Целзий, в сравнение с прединдустриалните нива.

Този път, който е наречен сценарий на икономическия преход (ETS), все още е малко по-добър от това, с което правителствата в момента са се ангажирали, но бил довел до катастрофално климатично въздействие с преминаването на целта от 2 градуса, зададена от Парижкото споразумение за климата.

Сценарият за нетни нулеви емисии (NZS) допуска, че правителствата ще заложат още повече на намаляващите емисиите технологии с цел достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.

Дори и светът да следва този път, той може да не постигне по-амбициозната цел от Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне под 1.5 градуса, като вместо това се доближи до 1.75 градуса. Това обаче все още може да помогне за избягване на някои необратими щети.

В доклада се посочва, че сред големите промени, които са необходими за постигане на нетни нулеви емисии, са:

  • всеки нов автомобил, продаден след 2034 г., трябва да бъде електромобил;
  • технологиите за улавяне на въглреод ще изискват 6.8 трлн. долара инвестиции за улавяне на емисии не само от индустрията, но и от енергийния сектор;
  • инвестициите в електропреносни мрежи ще достигнат пик от около 1 трлн. долара на година през 40-те години, подобно на инвестициите, необходими за генерирането на електроенергия от възобновяеми източници през същото десетилетие.

“Определено има едно пробуждане в националните мрежови компании, но инвестициите не напредват толкова бързо, колкото би трябвало”, казва Хостърт.

Цифрите на BNEF са базирани на първоначалния капитал, необходим за изграждането на зелена инфраструктура и не включват оперативни разходи. Това означава, че всеки сценарий, който потребява повече изкопаеми горива от необходимото за постигане на нетните нулеви емисии може, в крайна сметка, да бъде по-скъп за осъществяване, въпреки че от BNEF все още не са направили тези изчисления.

Това, което е ясно от анализа на BNEF, е, че епохата на доминация на изкопаемите горива над енергийната система е към своя край. Независимо дали страните следват политики, необходими за постигането на нетни нулеви емисии до 2050 г. или не, делът на енергията от възобновяеми източници в глобални микс все още може да е по-висок от 50% до края на десетилетието.

В доклада New Energy Outlook тази година е включен анализ на това как основните икономики могат да постигнат климатичните си цели, който засяга САЩ, Австралия, Япония, Китай и Индия, заедно с регионален анализ на Европа, Югоизточна Азия и Латинска Америка.

Хостърт казва, че тъй като все повече компании и финансови институции си поставят климатични цели, този вид подробен анализ е необходим, за да постигнат тези цели.

В момента преходът е на две скорости, като някои технологии имат явна преднина, докато други имат отчаяна нужда от по-голяма подкрепа. Според Хостърт:

“Ако присвиете малко очи, можете да видите, че при възобновяемата енергия, електромобилите и батериите нещата биха могли да се получат. Ако обаче погледнете към водорода, улавянето и съхраняването на въглерод или атомната енергия, са необходими много повече стъпки.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !