През първото тримесечие на тази година в ЕС е установен рекорден брой случаи на потенциални измами и неправилно етикетиране на зехтин, след като инфлационният натиск засили скрития пазар на хранителния продукт.

Цената на зехтина нарасна над два пъти от 2018 г. като производството бе засегнато от екстремното време, причинено от климатичната криза и други фактори.

Със скока на цената скочи и броят на “трансграничните известия в ЕС”, които включват неправилно етикетиране, потенциална измама, както и случаи със замърсен зехтин.

През първото тримесечие на 2018 г. в ЕС са отчетени едва 15 такива случая. Техният брой скача до рекордните 50 през първите три месеца на тази година, което е повече от трикратно увеличение, информира The Guardian.

Докладите за инциденти включват зехтин, замърсен с неразрешени вещества, като пестициди, минерални масла, а в един от случаите са открити и стъклени фрагменти.

Има също така много случаи, в които зехтинът екстра върджин е счетен за подправен, посредством смесването му с масла с по-ниско качество, както и случаи на подвеждащо или невярно етикетиране за произхода.

През февруари в Германия имаше случай с “лампантно масло” от Израел, което се счита, че не е годно за човешка консумация без допълнително рафиниране и което е била рекламирано като “зехтин екстра върджин”. Някои масла преминават през няколко граници, като в Германия е обявен случай на “зехтин с подвеждащ етикет от Сирия, който идва от Нидерландия”.

От 182-те измами със зехтин и известия за несъответствие, изпратени до ЕС от началото на 2023 г., 54 са свързани с продукти от Италия, 41 от Испания и 39 от Гърция.

През юли 2022 г. ЕС въведе нови правила за проверките за съответствие на пазарните стандарти за зехтина, както и методи за анализ.

Говорител на Европейската комисия (ЕК) е завявил, че нарасналият брой известия в системата не е индикация за по-голям риск за потребителите.

“По-високият брой известия е доказателство за по-доброто взаимодействие между компетентните власти в страните членки и тяхната бдителност относно измамите в хранително-вкусовата верига“.

Крис Елиът, преподавател по хранителна безопасност в Queen’s University в Белфаст, смята, че макар последиците от поглъщането на замърсен зехтин може да са сериозни, е много малко вероятно такъв да се появи по рафтовете в големите супермаркети. “Повечето хора, които мамят, е вероятно да го правят на места, където няма мониторинг или наблюдение. Малките бизнеси или предлагащите хранителни услуги са по-уязвими на измама.”

Течно злато

Глобалното затопляне доведе до спад в нивата на производство на зехтин в последните години. Насажденията в Испания, която е произвела повече от половината от зехтина в света през 2018-19 г., бяха засегнати от суша и горещи вълни с температури над 40C.

Данни на Международния съвет за маслините показват, че глобалните нива на производство се очаква да паднат до 2.4 милиона тона през 2023-24 г., което представлява понижение от 27% в сравнение с 2018-19 г. Очакваното потребление пък е по-голямо - в размер на 2.6 млн. тона.

В резултат на това цените скочиха. 100 килограма зехтин екстра върджин от Хаен, Испания са стрували 787 евро през ноември миналата година, в сравнение с 262.50 евро пет години преди това, което прави пазара на зехтин по привлекателен за измамници.

През миналата година Италианският централен инспекторат за защита на качеството на селскостопанските продукти финализира програма, по която иззе 380 тона масла на стойност над 2 млн. евро и доклада 17 души на съдебните или административните органи за сериозни нарушения, свързани с неверни или липсващи етикети, или измамно рекламиране като екстра върджин на масла, които всъщност не са такива.

През ноември италианските власти конфискуваха 550 000 кг. масла, обявени за зехтин, които обаче са представлявали смесица от растителни масла. Иззетите стоки са били на стойност близо 250 000 евро.