До две години в България могат да заработят нови вятърни паркове, каза за БТА председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) Никола Газдов.

По време на работен семинар в Каварна, посветен на 20-годишнината на вятърната енергетика у нас, той очерта перспективите и предизвикателствата пред сектора.

Прогнози за развитие и край на застоя

Според Газдов, в момента има вятърни проекти за около 3000 до 4000 мегавата, които са в напреднала фаза на развитие. Те биха могли в рамките на следващите 6 до 12 месеца да достигнат етап на финално инвестиционно решение, след което да започне и самото строителство.

Реалистично е да очакваме през 2027 г. да видим първите нови ветропаркове, посочи той. Газдов припомни, че от десетилетие в страната не са изграждани нови вятърни мощности.

„Имаше един период, в който вятърната енергия изглеждаше като доста по-бързо развиваща се от другите възобновяеми технологии, но след 2013 г. има едно замръзване“, коментира експертът.

За разлика от вятъра, соларната енергия преживява бум. Ако през 2015 г. инсталираните слънчеви мощности са били 1000 мегавата, към 2025 г. те вече достигат 5000 мегавата, като се очаква поне още 2000 мегавата да влязат в експлоатация в следващите две години.

Вятър и слънце – перфектната комбинация за енергийния микс

Никола Газдов подчерта, че вятърните генератори предлагат отлично допълнение към соларните паркове, като заедно могат да осигурят евтина и предвидима електроенергия. Той обясни, че двата източника имат различни профили на производство, които се балансират взаимно.

  • Соларна енергия: Производството е най-силно през топлите месеци (март-септември) в светлата част на деня. В тези периоди тя може да покрие до и над 70% от потреблението на ток в страната.
  • Вятърна енергия: Производството е най-интензивно от късна есен до пролетта, с пикове през зимата. Вятърните паркове генерират електричество и през нощта, което ги прави идеално допълнение на слънчевите централи.

„Системите за съхранение на енергия са образно казано лепилото, което свързва тези два различни профила“, заяви Газдов. Той оприличи батериите на „швейцарско ножче в енергетиката“, тъй като те позволяват съхраняването на евтина, почти безплатна слънчева енергия през деня и използването ѝ в пиковите часове с високи цени.

Pixabay
Pixabay

Основни пречки пред вятърната енергетика

Въпреки големия потенциал, развитието на вятърните паркове у нас е възпрепятствано от няколко ключови проблема. Според Газдов, България изостава значително от средноевропейските нива при вятъра, за разлика от соларния сектор, където български компании са сред лидерите в Европа.

Основната причина са тромавите административни процедури, включително дългият период за оценка на въздействието върху околната среда, който изисква двусезонно наблюдение на птиците, както и сложните процеси по присъединяване към мрежата.

Наред с бюрокрацията, секторът се сблъсква и с нов проблем – целенасочена дезинформация. „Има и целенасочена пропаганда, която е част от хибридната война срещу Европейския съюз“, акцентира Газдов.

Той обясни, че хората се плашат с полуистини и лъжи за предполагаемата опасност от ветропарковетe.

Опитът на Каварна като положителен пример

Председателят на АПСТЕ даде за пример района на Каварна, където вятърни паркове функционират от 20 години. По думите му, местните жители не само нямат проблем с тях, а дори виждат ползите.

Операторите на парковете инвестират в десетки проекти, свързани с образователни инициативи, спортни дейности и подобряване на инфраструктурата като част от своята корпоративна социална отговорност.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !