От небостъргача Walkie Talkie в Лондон до международното летище Carrasco в Уругвай, портфолиото на базираното в Ню Йорк архитектурно студио Rafael Viñoly Architects се състои от стотици проекти, обхващащи пет континента.

Последното допълнение, обявено през януари, ще бъде нов международен терминал на Aeroporto Amerigo Vespucci във Флоренция - столицата на италианския регион Тоскана.

Структурата ще служи „като нова забележителност за устойчивото бъдеще на града“, според компанията. А в почит към винопроизводственото наследство на региона, тя ще има лозе на покрива.

„Концепцията на сградата е да пресъздаде най-типичния тоскански пейзаж, който е лозето – и след това да отлепите единия край на лозето от пода, за да създадете наклон, и да плъзнете летище под този наклон“, казва Роман Виньоли за CNN, директор на Rafael Viñoly Architects.

Проектът предстои да бъде завършен на две фази - през 2026 и 2035 г., а Виньоли посочва, че устойчивостта е в основата на новата структура, наричайки я „морална отговорност на всеки, който изгражда нещо“.

Строителният сектор и застроената среда са отговорни за 40% от глобалните въглеродни емисии, свързани с енергията. Междувременно, около 2.5% от всички емисии се произвеждат от търговската авиация.

Усилията за намаляване на това въздействие често се фокусират върху иновациите в самолетното гориво, но този нов проект насочва вниманието към експлоатацията и изграждането на самото летище.

Лозе и слънчеви панели

Основната атракция на дизайна - лозе от 19 акра, действа като наклонен зелен покрив, което носи ползи за околната среда, например помага за изолацията на сградата. Наред с наклонения дизайн, покривът ще има и други характеристики за енергийна ефективност.

„Покривът не започва точно отдолу, където се среща с пода“, казва Виньоли. „Първата една трета от дължината на сградата е могила от пръст.“ Той обяснява, че топлообменни бобини ще се използват за пренасяне на топлина от могилата в сградата и обратно, в зависимост от сезона.

„През лятото, когато трябва да охладите вътрешността, вие извършвате топлообмен в тази земна маса“, казва той. „Тя поддържа температурата много ефективно в рамките на дълъг период, така че - когато дойде зимата и трябва да затоплите вътрешността, можете да „издърпате топлината“ от тази почва и да я доставите до терминала.“

Вплетена в структурата, включително между редовете с лози, ще се намира комбинация от слънчеви и полупрозрачни фотоволтаични панели, които, според Виньоли, са важни за намаляване на потреблението на енергия и създават „визуален контакт“ между пътниците вътре в сградата и лозето.

Когато пътуващите погледнат нагоре обаче, те няма да могат да видят грозде. Според Виньоли, поради риск от повреда на двигателите на самолета от чужди предмети, покривът ще бъде покрит предимно с неплододаващи лозя.

Вместо това грозде ще се отглежда и култивира върху почвеното легло на мотилата – решение, което не е взето с лека ръка. „Направихме доста изследвания и консултации с винопроизводители и селскостопански инженери“, казва Виньоли.

„Сградата е на близо 500 метра от мястото, на което се намира най-близкият самолет. Така че сме уверени, че потенциалните замърсители са достатъчно далеч, за да не окажат влияние върху качеството на произведеното вино.“

Що се отнася до това къде ще се произвежда виното от лозето - и от кого – все още не е ясно. Според Виньоли, в проекта е заложена винарна под покрива, но това още не е потвърдено. Междувременно, винопроизводителят предстои да бъде избран от летището.

Зелено предизвикателство за авиацията

Проектът ще бъде авангарден в своите устойчиви характеристики, смята Филипо Вебер, член на Италианската мрежа за климата и основател на компанията за устойчива архитектура Weber Architects.

Но той се съмнява дали не е поставен твърде голям акцент върху външния вид на лозето, отколкото върху неговите устойчиви ползи.

Освен възможното голямо търсене на вода за растенията, Вебер казва, че „лозите не са зелени през цялата година и това намалява техния потенциал за компенсиране на въглеродните емисии и енергийното потребление на сградата“.

По отношение на фотоволтаичните панели, Вебер добавя, че тези, поставени между редовете на лозите, може да не са достатъчни по отношение на площта и че има риск те да бъдат засенчени от самите растения.

Докато Вебер нарича използването на могилата като топлообменник „интересна стратегия“, той казва, че няма достатъчно информация, за да се оцени нейната ефективност и че „могат да възникнат съмнения, че такъв плитък слой почва ще може да съхранява достатъчно енергия за обмен на топлина с такава енергоемка сграда.“

В крайна сметка, по-екологичните летища няма да окажат значително въздействие върху намаляването на емисиите от въздухоплаването. По-важната и спешна необходимост е да се намалят емисиите, генерирани от самите авиокомпании.

И докато те са обещали да постигнат нетни нулеви парникови газове до 2050 г., индустрията все още не е на път да постигне тази цел.

Виньоли обаче се надява, че проектът ще насърчи летищата по света да приемат по-сериозно устойчивостта и да признаят, „че те не са просто преходни места, а дестинации сами по себе си“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !