От резерва в НБА до милиардер: Историята на Джуниър Бриджман

Джуниър Бриджман в момента е на 71 г.

Той е бивш състезател от НБА, навремето изпратен в отбора на Милуоки Бъкс срещу легендарния Карийм-Абдул Джабар. След края на спортната си кариера става успешен бизнесмен.

В интервю за Forbes Бриджма споделя, че знае, че моментът да се оттегли е настъпил отново.

“Вероятно е време, то не прощава. Оглеждаш се наоколо и осъзнаваш, че твоето време и времето, в което си имал влияние и енергия, е отминало.”

Бриджман обаче продължава да участва активно в своите бизнес начинания, които ръководи от централа си в Луисвил, Кентъки.

Ако името му звучи познато на по-запалените почитатели на баскетбола, това е нормално. Той е избран под номер 8 в драфта на НБА през 1975 г., a през същата година става част от сделката, която изпраща Карийм Абдул-Джабар в Лос Анджелис Лейкърс, където той става шампион пет пъти.

Самият Бриджман може да се похвали със сериозна кариера като първа резерва в лигата, много преди НБА да започне всяка година да връчва награда за най-добър шести играч.

След оттеглянето му след 12 сезона в НБА, в това число и 10 в Милуоки, през които той никога не заработва по повече от 350 000 долара на сезон, Бриджман успява да изгради империя от заведения за бързо хранене, която в пика си през 2015 г. включва над 500 ресторанта на франчайз от веригите Wendy’s, Chili’s и Pizza Hut.

През 2016 г. Бриджман продава повечето от ресторантите си за 250 млн. долара и използва средствата, за да стане дистрибутор на Coca-Cola, покривайки район на територията на три щата.

През последните осем години Бриджман е увеличил приходите на бутилиращия си бизнес близо три пъти до почти 1 млрд. долара през 2023 г. Днес Forbes оценява състоянието му на 1.4 млрд. долара.

Това го поставя в елитна компания. Само трима други бивши състезатели от НБА са ставали милиардери — Майкъл Джордан, Меджик Джонсън и Леброн Джеймс (Тайгър Уудс е четвъртият професионален спортист със статут на милиардер.)

За разлика от останалите четири суперзвезди, Бриджман постига това по трудния начин — без много шум или статут на международна знаменитост.

Членът на Залата на славата на НБА Айзея Томас използва само една дума, за да опише Бриджман, който играе в същата ера. “Легендарен,” казва Томас, който е двукратен шампион на НБА.

“Той олицетворява истинската история на успеха. Пионер и страхотен бизнесмен.”

Бриджман е син на работник в стоманодобивна фабрика и майка домакиня, като израства в Ийст Чикаго, щата Индиана през 50-те години. Бащата на Бриджман работел на няколко места, в това число и в местни барове, и като чистач на прозорци.

Сутрин младият Бриджман и неговият по-голям брат често ставали в 4:30 часа преди училище, за да помагат. От тази работа баща им изкарвал по 7.50 долара на седмица, а това продължило до първата година в гимназията на Бриджман.

“Ненавиждах я,” признава той. Това обаче го учи на трудова етика, а родителите му изисквали от него да се отнася към другите с достойнство и уважение. В гимназията за кратко играе американски футбол, но след това се насочва към баскетбола, където се представя отлично.

Така получава стипендия от Университета на Кентъки, където е избран за играч на годината през 1974 и 1975 г. в спортната лига Missouri Valley Conference.

Няколко седмици след като е избран в първия кръг на драфта от Лос Анджелис Лейкърс, той е изпратен в Милуоки Бъкс като част от емблематичната сделка за Карийм Абдул-Джабар, която променя съдбата и на двата отбора.

На следващия сезон легендарният днес треньор Дон Нелсън поема Бъкс и убеждава Бриджман да влезе в ролята на първа резерва, след като самият той помага преди това на Бостън Селтикс да спечелят пет титли именно като шести човек.

Нелсън уверява Бриджман, че шестият човек е от съществена роля за шампионските отбори.

Бриджман така и не печели титла, но използва времето си в лигата, за да изготви план за кариера след баскетбола. Той получава безценни бизнес съвети от собственика на Бъкс Джим Фицджералд, който го убеждава в следващите пет години да инвестира 150 000 долара в стартираща кабелна компания.

Когато Фицжералд, в крайна сметка, продава компанията, Бриджман получава около 700 000 долара — над два пъти повече от това, което е получавал през повечето сезони в НБА през 80-те.

Фицджералд също така научава Бриджман на друг ценен урок, който той никога не забравя:

“Ако влезеш в света на бизнеса, ще имаш само два проблема — хора и пари.”

Бриджман научава това по трудния начин.

С печалбата от първата си инвестиция през 1987 г. той навлиза в сферата на заведенията за бързо хранене. Заедно с бившия състезател и треньор от НБА Пол Сайлъс инвестират близо 100 000 долара в заведение от веригата Wendy’s в Бруклин.

Ресторантът изпитва затруднения заради тяхната липса на опит. Година по-късно бизнесът се разпада напълно след пожар. Сайлъс се оттегля, оставяйки Бриджман да възстанови сам заведението.

Той се записва в обучение за ресторантьори, за да научи същността на бизнеса и работи на различни позиции в собствения си ресторант.

До 1989 г. Бриджман успява да възстанови заведението в Бруклин и да го продаде. След пожара от Wendy’s му предлагат сделка за закупуването на още пет изпитващи затруднения ресторанти в района на Милуоки всяко на цена от 150 000 долара.

В следващите две десетилетия неговата империя от ресторанти се разраства до около 520 франчайза, които генерират общо 500 млн. долара приходи в пика си през 2015 г.

След като продава повечето от тях през 2016 г. за 250 млн. долара, Бриджман има още по-големи мечти. През същата година той купува бутилиращата компания Heartland Coca-Cola в Канзас за 290 млн. долара, а моментът няма как да е по-подходящ.

Coca-Cola наскоро купила най-голямата си бутилираща компания - Coca-Cola Enterprises, за 12.3 млрд. долара и била в процес на ограничаване на своя отпечатък. Преди век в страната е имало около 1 000 компании, бутилиращи Coca-Cola. Днес техният брой е под 100.

“Това е страхотен бизнес, ако успеете да се вредите,” казва Чарли Хигс, анализатор в Redburn. През 2024 г. бутилиращите компании на Coca-Cola отчитат глобални продажби в размер на 280 млрд. долара.

Днес от Forbes изчисляват, че Heartland има близо 1 млрд. долара годишни приходи и пазарна оценка от близо 1 млрд. долара след приспадане на задълженията. Бриджман притежава 100% от компанията.

Неговият дял от бутилиращата дейност на Coca-Cola вероятно струва още повече, защото през 2018 г. придобива миноритарен дял в бутилиращия бизнес на гиганта в Канада, който е под контрола на милиардера Лари Таненбаум, който пък е собственик на баскетболния отбор Торонто Раптърс и на хокейния Торонто Мейпъл Лийфс.

Въпреки пробива си в бутилиращия бизнес, Бриджман не е излязъл изцяло от ресторантьорския бизнес. Неговото семейство все още притежава дялове в 160 заведения Wendy’s и 70 от веригата италиански ресторанти Fazoli’s, които от Forbes oценяват общо на 100 млн. долара.

Той навлиза и в издателския бизнес, като през 2020 г. купува списанията Ebony и Jet за 14 млн. долара.

Миналия септември бившият шести човек се връща обратно към НБА, придобивайки 10% от стария си отбор Милуоки Бъкс. Според Forbes, той е получил 15% отстъпка и е платил 300 млн. долара.

Основната грижа на Бриджман в днешно време е да осигури финансовото бъдеще на своето семейство. След като изгражда доходоносна империя, която в момента се управлява основно от неговите деца, скоро ще дойде времето Бриджман да се пенсионира - този път за постоянно, но той е подготвен за предаването на контрола на следващото поколение от фамилията.

Бриджман знае много добре, че стойността на инвестицията му в Бъкс скоро ще нарасне, след като лигата добави два нови отбора, най-вероятно в Лас Вегас и Сиатъл. Таксата за допускане до лигата, която се поделя между собствениците на другите 30 отбора, е между 5 и 6 млрд. долара.

“Лари Таненбаум ми даде доста насоки за това какво предстои за лигата,” обяснява Бриджман. Миналата година НБА подписа нов договор за телевизионните си права 77 млрд. долара. Тя също така има бизнес за 5 млрд. долара в Китай и лига за развитие в Африка, оценявана на 1 млрд. долара.

Подобно на бутилираща компания на Coca-Cola, да притежаваш спортен отбор е бизнес, от който “никой не иска да излиза,” казва Бриджман.