• Мащабно глобално проучване разкрива, че пасивното пушене е засегнало 2.71 милиарда души през 2023 г., водейки до 1.66 милиона смъртни случая.
  • Сред изложените на тютюнев дим са 767 милиона деца, а експертите настояват за по-строги регулации в световен мащаб.

Пасивното пушене продължава да бъде сериозен източник на заболявания и смъртност сред непушачите по света.

През 2023 г. приблизително 2.71 млрд. души са били изложени на тютюнев дим от други хора. Сред тях са 767 млн. деца под 15 години и около 1.49 млрд. жени.

Според новите данни излагането на пасивно пушене е допринесло за 1.66 млн. смъртни случая през същата година.

Данните са част от проучването Global Burden of Disease (GBD) 2023, публикувано в изданието The Lancet Public Health. Изследването проследява излагането на пасивно пушене и свързаните с него здравни последици в 204 държави и територии в периода между 1990 и 2023 г.

Необходимост от по-строги регулации

Въпреки мащаба на проблема около 70% от населението на света не е защитено от цялостно законодателство за забрана на тютюнопушенето на обществени места, показва проучването.

Към 2024 г. само 79 държави са достигнали най-високите стандарти за защита според рамката на Световната здравна организация. Около 70% от тях се намират в Северна и Южна Америка.

Тези стандарти предвиждат всички обществени места да бъдат напълно свободни от тютюнев дим или законодателството да обхваща поне 90% от населението.

Делът на световното население, обхванато от цялостно законодателство за среда без тютюнев дим, се е увеличил от 3% през 2007 г. до 33% през 2024 г. Това означава, че подобна защита вече обхваща около 2.6 млрд. души.

Авторите на изследването посочват, че политиките за забрана на тютюнопушенето директно намаляват излагането на дим. Според тях обаче са необходими и допълнителни мерки, сред които по-високи данъци върху тютюневите изделия, забрани за реклама, стандартизирани опаковки и програми за отказване от тютюнопушенето.

Къде е най-сериозен проблемът?

Броят на хората, засегнати от пасивното пушене, като цяло остава относително стабилен в световен мащаб. В същото време изследователите отчитат рязко увеличение в Субсахарска Африка, Северна Африка и Близкия изток, което те свързват с нарастването на населението.

В Централна и Източна Европа и Централна Азия делът на населението, изложено на пасивно пушене, е 37.7% – над глобалното ниво от 33.9%.

Това означава, че в региона са засегнати около 146 млн. души.

Повечето държави от Западна Европа са включени в групата на страните с високи доходи, където е отчетен значителен напредък в ограничаването на пасивното пушене.

Сред страните с най-голямо намаление на излагането от 1990 г. насам са Дания и Норвегия, съответно с 48.8% и 44.3%.

Пасивното пушене води до милиони години загубен здравословен живот

Проблемът не се измерва единствено с броя на хората, които са изложени на тютюнев дим.

Според изследването пасивното пушене е довело до загубата на 44.8 млн. години здравословен живот и продължава да бъде значим фактор за инвалидизация и преждевременна смърт.

Докато пушачът вдишва основно така наречения „главен дим“, преминаващ през филтъра на цигарата, непушачите основно вдишват страничния дим.

Той не преминава през филтър и съдържа по-високи концентрации на токсични и канцерогенни вещества на единица обем в сравнение с дима, който пушачът вдишва.

Изследователите определят пасивното пушене като съществен фактор за загубата на здраве в световен мащаб, особено по отношение на сърдечносъдовите заболявания и респираторните заболявания при децата.

Излагането на тютюнев дим е свързано с редица здравословни проблеми, сред които инсулт, инфекции на долните дихателни пътища, хронична обструктивна белодробна болест, астма, диабет тип 2, както и ракови заболявания на трахеята, белия дроб и гърдата.

Данните показват, че въпреки напредъка в някои региони пасивното пушене продължава да засяга огромна част от световното население и да има сериозни последици за общественото здраве.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !