• Европейската комисия преразглежда законодателството за контрол на тютюна с цел създаване на „Поколение без тютюн“ до 2040 г.
  • Предложените промени включват значително повишаване на акцизите за традиционните цигари и въвеждане на нови данъци за модерни алтернативи като вейпове и нагреваеми тютюневи изделия, които стават все по-популярни сред младежите.

Като част своята Оценка на рамката за контрол на тютюна, Европейската комисия е прегледала действащите закони за тютюна и е установила, че макар по-старите правила успешно да намаляват потреблението на традиционни цигари, те вече са напълно остарели и не успяват да спрат масивния бум на дигиталния маркетинг и иновативните никотинови продукти.

В резултат на това Комисията предложи преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на тютюна (ДДТ), за да се въведат нови правила и да се ограничи употребата на тютюн. Все още се водят преговори, след като Парламентът не успя да приеме официална позиция през юни 2026 г., оставяйки окончателното решение на Съвета на Европейския съюз, където се изисква единодушно съгласие от страна на държавите членки.

Приблизително един на всеки четирима европейци все още пуши или употребява тютюн редовно. Проблемът е все по-належащ сред младите хора, като данните показват, че над 11% от тийнейджърите на възраст между 13 и 15 години редовно консумират тютюн или модерни алтернативи на никотина, като ароматизирани вейпове за еднократна употреба.

„ЕС продължава да регистрира приблизително 700 000 смъртни случая годишно, свързани с тютюнопушенето. Тютюнопушенето остава водеща предотвратима причина за рак и сърдечно-съдови заболявания. От гледна точка на общественото здраве, по-ниските данъци ефективно субсидират потреблението на продукт, който убива до половината от дългосрочните потребители, когато се използва по предназначение“, заяви пред Euronews професор Мартин Маккий, стратегически съветник в Европейската асоциация за обществено здраве.

Има ли ЕС проблем с цигарите?

В ЕС се продават 300 милиарда цигари годишно, като 24% от европейците пушат, а процентът е по-висок сред мъжете, отколкото сред жените. Този огромен потребителски пазар се поддържа вътрешно, тъй като европейските фабрики произвеждат над 220 милиарда цигари всяка година, за да задоволят търсенето.

Кой пуши най-много?

Данни на Евростат показват, че процентът варира от едва 8% в Швеция до 37% в България. Регионалните различия са особено видими сред мъжете, като почти половината от мъжете в България (49%) и Латвия (48%) пушат редовно, в сравнение с по-малко от 10% в Швеция.

При жените най-високата употреба е в Гърция с 32%, докато Швеция отново отчита минималните 8%. Южноевропейските и източноевропейските страни постоянно отчитат най-висока употреба на тютюн, като Хърватия и Гърция поддържат общите нива на тютюнопушене над 35%. Западноевропейските и северноевропейските страни като Холандия и Дания са намалили употребата си съответно до 11% и 14%.

Тютюнопушенето оказва огромен натиск върху здравния сектор. Хроничното излагане на тютюн и никотин води до милиони предотвратими хоспитализации всяка година поради дихателна недостатъчност, инсулт и исхемична болест на сърцето. Лечението на тези дългосрочни сърдечно-съдови и хронични обструктивни белодробни заболявания източва приблизително 25 милиарда евро годишно директно от бюджетите на общественото здравеопазване.

„Дори забавяне от няколко години на основните мерки за контрол на тютюнопушенето води до милиони допълнителни пушачи, предотвратими заболявания и смъртни случаи с течение на времето“, предупреждава Маккий.

Възходът на вейповете и IQOS

Пикът на потреблението на традиционни тютюневи изделия е сред гражданите на възраст между 25 и 54 години. Пазарът обаче се измества, тъй като по-младите поколения се отдалечават от традиционните цигари и се насочват към други продукти.

Те включват електронни цигари или вейпове (които нагряват течност с никотин и ароматизатори до инхалаторен аерозол) и нагрявани тютюневи изделия, като IQOS, които нагряват обработен тютюн, без да го изгарят. Никотиновите пликове (паучове) пък доставят никотин през устата, без да съдържат тютюневи листа.

Здравните власти считат тези продукти за по-малко вредни от конвенционалните цигари, но не и за безрискови. Проучвания на няколко здравни организации идентифицираха потенциално вредни вещества, включително формалдехид, ацеталдехид и акролеин, докато самият никотин остава силно пристрастяващ. Експертите по обществено здраве също предупреждават, че излагането на никотин по време на юношеството може да повлияе на развитието на мозъка и да увеличи риска от дългосрочна зависимост.

Според Световната здравна организация, 11.6% от тийнейджърите на възраст между 13 и 15 години в европейския регион използват тези продукти. „Маркетингът и дизайнът на продукта са важни фактори. Общите характеристики включват вкусове, привлекателни за младите потребители, интензивно промотиране в социалните медии, брандиране на начина на живот, твърдения, че продуктите са модерни, по-чисти или по-безопасни, и дискретен дизайн, който е лесен за скриване“, каза Маккий.

ЕС иска пушачите да се откажат от тютюнопушенето

ЕС иска да създаде „Поколение без тютюн“ до 2040 г., където по-малко от 5% от населението пуши. Това е крайъгълен камък на европейския план за борба с рака. Но Брюксел няма правомощия за пълна забрана на тютюнопушенето, тъй като здравната политика остава суверенно право на държавите. Вместо това ЕС може да използва своите фискални и регулаторни правомощия, за да диктува как тютюнът се продава и рекламира в целия блок.

През последното десетилетие ЕС въведе няколко знакови закона. Директивата за тютюневите изделия от 2014 г. (TPD II) наложи графични предупреждения, покриващи 65% от опаковките, и ограничи концентрацията на никотин в електронните цигари до 20 mg/ml. Директивата за рекламата на тютюн (2003 г.) забрани рекламата на тютюн, а Директива 2001/37/ЕО напълно забрани подвеждащите описания на продукти като „лек“, „мек“ или „с ниско съдържание на катран“, принуждавайки производителите да поставят удебелени, черно-бели здравни предупреждения върху всички кутии цигари.

Оценката на рамката за контрол на тютюна установи, че тези мерки са успешни за намаляване на традиционните нива на тютюнопушене, които са спаднали от 28% на 24% сред възрастните. В нея обаче се предупреждава, че тези по-стари закони са оставили вратички, които са позволили на високотехнологичните алтернативи на никотина, като новите продукти, да процъфтяват без регулация.

Новата директива

Предложеното от Комисията преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на тютюна има за цел да направи тютюневите и никотиновите изделия значително по-скъпи чрез повишаване на минималните мита в целия ЕС. Например, то е насочено към драстично увеличение от 139 процента на минималните акцизи за стандартните цигари, което незабавно ще повиши базовата цена на дребно.

Също така, за първи път се установяват задължителни минимални акцизи за целия ЕС върху вейповете, нагрятия тютюн и никотиновите пликове, и се включва суров тютюнев лист в електронната система за проследяване на ЕС, за да се прекратят черните пазари и трансграничното укриване на данъци.

Комисията представи предложението през юли 2025 г. През юни 2026 г. обаче Европейският парламент отхвърли собствения си консултативен доклад по досието, след като политически групи от целия спектър гласуваха против силно изменен компромисен текст. Тъй като данъчното законодателство следва специалната законодателна процедура на ЕС, становището на Парламента не е задължително. Следователно предложението остава в процес на обсъждане в Съвета на Европейския съюз, където се изисква единодушно одобрение от всички 27 държави членки, преди да може да стане закон.

„Много хора смятат, че Европейският парламент решава бъдещите акцизни ставки. Не го правим. Ние даваме становище, което не е правно обвързващо за Съвета“, каза евродепутатът от „Патриоти за Европа“ Томаш Кубин, докладчик по доклада.

Въпреки че Парламентът не успя да приеме официална позиция, законодателният процес продължава, тъй като данъчното облагане се определя от Съвета съгласно процедурата за консултации на ЕС.

Успоредно с това, държавите въвеждат национални забрани в рамките на собствените си граници. Белгия стана първата държава от ЕС, която забрани продажбата на електронни цигари за еднократна употреба. Франция последва примера ѝ, като прие собствена забрана за вейпове за еднократна употреба, наред със строго законодателство, което забранява пушенето в обществени паркове, плажове и училищни райони. Нидерландия наложи една от най-строгите забрани за аромати в Европа, като напълно забрани всяка течност за вейпинг, с изключение на основните тютюневи продукти, като едновременно с това изготви закони за повишаване на законната възраст за закупуване на никотин от 18 на 21 години.

Какво може да се промени, ако директивата бъде приета

Ако бъде приета, ревизираната директива ще окаже огромен натиск върху тютюневите компании, като се насочи към печалбите им. Индустрията остава икономически гигант в Европа, като общите годишни продажби достигат приблизително 130 милиарда евро в целия блок. Компании като Philip Morris International и British American Tobacco ще се изправят пред пряка заплаха за своите бизнес модели, тъй като ЕС въвежда тези нови минимални данъци.

Логистично, производителите вече няма да могат да използват нови продукти като вратички с ниски данъци, за да компенсират намаляващите приходи от традиционни цигари. Освен това, включването на суровия тютюн в електронната система за проследяване на ЕС ще принуди компаниите да спазват строги одити на веригата за доставки, увеличавайки техните административни и оперативни разходи.

Ако предложението в крайна сметка бъде одобрено от всички държави членки, европейските потребители ще видят значителни промени както в цените, така и в наличността на никотинови продукти.

Ограниченията за обществени пространства също се затягат в няколко държави членки чрез отделни национални законодателства. Белгия, Франция и Нидерландия вече въведоха по-строги правила за вейпинг и пушене на обществени места. Ако ревизираната TTD в крайна сметка бъде приета, пушачите в целия ЕС също ще се сблъскат със значително по-високи цени на цигарите и много алтернативни никотинови продукти.