Още през 2004 г. България ясно заявява намерението си да се присъедини към еврозоната. Финансовият министър тогава Милен Велчев и управителят на БНБ Иван Искров подписват споразумение за подготовка за въвеждането на еврото, с очакване това да се случи около 2009/2010 г.

С присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. България поема официален ангажимент да въведе еврото, когато изпълни изискванията на икономическия и валутен съюз.

През 2015 г. започва практическа подготовка – създаден е Координационен съвет, който да управлява процеса. До 2018 г. са предприети редица стъпки, включително писмо до европейските институции с искане за участие в ERM II („чакалнята на еврозоната“), и план за действие, включващ реформи в банковия и финансовия сектор, държавните предприятия и мерки срещу прането на пари.

През юли 2020 г. България официално влиза във Валутен механизъм II заедно с Хърватия. Най-краткият срок за престой в т. нар. чакалня за еврозоната е две години, преди страните да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврозоната, като този процес отнема приблизително още една година.

Централният обменен курс на българския лев спрямо еврото е определен на 1.95583 лева, а на хърватската куна - на 7.53450 куни.

От 13 юли 2020 г. се установяват курсове на задължителна интервенция за българския лев и хърватската куна след включването им във валутен механизъм II, като курсовете на задължителна интервенция са договорени между ЕЦБ и националните централни банки на България и Хърватия в съответствие с член 1.2 от Споразумението от 16 март 2006 г. между ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз.

В същото време, след внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България, е прието, че страната се присъединява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ.

На 12 юли 2022 г. Съветът на Европейския съюз одобрява присъединяването на Хърватия към еврозоната от 1 януари 2023 г. и определя обменния курс на хърватската куна. На 1 януари 2023 г. Хърватия приема еврото и става двадесетата членка на еврозоната.

През 2022 г. Народното събрание приема ключови решения за ускоряване на подготовката, включително Закона за въвеждане на еврото, обнародван през август 2024 г.

В края на същата година и началото на 2025 г. са подписани комуникационни стратегии и партньорства с Европейската комисия за разяснителни кампании към обществото.

През февруари 2025 г., след потвърждение, че България покрива всички критерии, включително за инфлацията и дефицита, се изпраща официално искане до Европейската комисия и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади.

През май 2025 г. премиерът Росен Желязков и управителят на БНБ потвърждават официалната цел – България да въведе еврото от 1 януари 2026 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google