България е на прага на еврозоната и броени часове делят страната ни от потенциалния положителен отговор на двата конвергентни доклада, които очакваме на 4 юли 2025 г.

Безспорно в много сектори основният въпрос е: Какво ще се промени с идването на еврото? 

Темата вълнува и един от най-горещите пазари у нас - имотния. По време на бизнес закуска за журналисти от Националното сдружение на недвижимите имоти (НСНИ) казаха, че регулацията за техния бранш вече е наложителна, а пазарът на имоти у нас продължава да доближава пикови стойности. 

По думи на Антон Андонов от ЕРА България през 2024 г. браншът е бил свидетел на силно търсене, като са реализирани 95 000 сделки само с жилищни имоти. Според него, има 4 основни причини търсенето на имоти у нас да е толкова голямо.

  • Ръстът на доходите на домакинствата изпревари инфлацията;
  • Лихвите в България са сред най-ниските в ЕС между 2.3% и 2.5%. 

“Това се дължи на силната конкуренция в банковия сектор и невъзможността за конвергенция на лихвените проценти. В еврозоната бяха свидетели на повишаване на лихвите през последните 3-4 години, което на нас не ни се отрази заради липса на връзка на нашата национална банка с ЕЦБ”, каза Андонов. 

  • Все още високата инфлация, довела до инерционни движения, които подтикват хората да търсят убежище за парите си в недвижимите имоти;
  • Очакванията да бъдем приети в еврозоната и че цените след това ще продължат да растат. 

"Считаме, че през 2025 г. няма да има увеличение на лихвите, но това ще се случи през 2026 г., когато имаме доближаване на нашите лихви към тези на еврозоната. Те ще паднат леко и ще има момент, в който ще се случи леко доближаване”, каза Андонов и допълни, че до края на годината очаква лек спад в броя на сделките, като от 95 000 сделки те ще паднат до 80 000 годишно. 

Той каза, че към края на годината средната цена на имотите в София ще е по-висока с поне 10% и допълни:

“Надяваме се новината утре за влизането на България в еврозоната да спре да помпа пазара и очакванията”. 

Председателят на НСНИ Александър Бочев посочи, че покачването на цените на имотите в Хърватия през последните 5 години е между 6 и 10%, подобно на България, където е между 9% и 15%. 

Изключение в Хърватия прави 2022 г., която е предсъединителна, отразена през 2023 г., където покачването на цените е 17%. Това, което прави впечатление, по думи на Бочев, е, че през 2024 г. и 2025 г. страната се връща отново към нормалния ритъм на покачване на цените в рамките на 6 до 10%. 

“Аз лично смятам, че това ще се случи и в България, в която пиковата година на нарастване на цените ще бъде 2025 г., където очакванията са покачването да стигне 18%. След приемането ни в еврозоната най-вероятно 2026 г. и 2027 г. ще се върнат към нормалния темп на нарастване на цените - в рамките на около 10%”. 

Всеки може да е брокер

Председателят на НСНИ каза, че поради липсата на регулации в сектора, днес не можем да бъдем точни дори в информацията колко посреднически имотни компании работят на пазара у нас. Не веднъж той е споделял, че броят им е около 3600-3700 компании, като в тях може би са заети между 20 и 25 хил. души. 

В момента в страната ни няма ясни изисквания за образователна степен, която да са завършили посредниците, нито регистър с информация за тях.  Потенциална регулация би включила лицензи за професията и етични правила, както и орган, който да следи за регулацията на нелоялните практики.

"Ние се противопоставяме на затваренето на оферти, не считаме, че е правилно брокер да не пуска обява на своя клиент със седмици", каза Светлана Георгиева, зам.-председател на НСНИ. 

По нейни думи е важно да има общ регистър, в която да са посочени лицензираните брокери, за да може всеки клиент да провери тяхната надеждност. 

"Бихме искали да имаме собствени органи, които да извършват регулаци, за да можем да изчистим пазара от нелоялни практики. На пазара ще има само имоти, представени от брокери, принадлежащи към агенции". 

Камара или държавна институция - кой може да регулира брокерите? 

Два законопроекта по темата са входирани в НС през последните години - на ИТН и ГЕРБ-СДС, като и двата все още не са разгледани и по тях не се е водил дебат. 

“Ние от ИТН подкрепяме регулацията да бъде в ръцете на камара, а не в държавен орган. Считаме, че самият бизнес трябва да се саморегулира. Почти всички свободни професии има саморегулаци - архитекти, адвокати, строители”, каза народният представител от ИТН Александър Рашев.

По негови думи трябва да се чуе и мнението на държавата, и на потребителите, както и на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

"Кой би бил този държавен орган - достатъчно компетентен, защото създаването на регистър не би било достатъчно да се следят нелоялните практики”, казва браншът. 

Според Бочев, органите на евентуалната камара трябва да съществуват на мандатетен принцип. Агенция по вписванията, по негови думи, също не е точната опция, защото вече води два големи регистъра - имотен и търговски.

“Не вярваме, че сме толкова големи, че да води и нашия регистър”.  

Около 60% от сделките са с помощта на посредник, но според експертите, не е предмет на законопроекта всеки български гражданин да бъде обслужван от брокер, това е негово решение.