Министерството на икономиката и индустрията разработва комплекс от мерки в подкрепа на българските компании в отговор на въведените от САЩ мита върху европейски стоки.

Това обяви министър Петър Дилов по време на изслушване в парламентарната комисия по икономическа политика и иновации.

На фокус са насърчаването на износа към алтернативни пазари, по-активното използване на търговските споразумения на ЕС с трети страни и засилването на ролята на Службите за търговско-икономически връзки (СТИВ) за откриване на нови възможности.

В изслушването участие взе и заместник-министърът на икономиката и индустрията Невена Лазарова.

Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов по време на изслушване в парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации; ©Министерство на икономиката и индустрията

Стратегия за подкрепа на износителите

Министър Дилов очерта основните стълбове в стратегията на министерството за запазване на конкурентоспособността на българската икономика. Сред ключовите мерки са:

  • Насочване на износа към алтернативни пазари в и извън Европа.
  • Засилване на ролята на СТИВ за идентифициране на нови търговски ниши.
  • Подготовка на специализирани финансови инструменти от Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) в подкрепа на износителите.

Министърът изтъкна и значението на двустранните междуправителствени комисии като ефективен инструмент за насърчаване на търговията с български стоки в чужбина.

Оценка на икономическите ефекти

Още през април министерството, в сътрудничество с Икономическия институт на Българската академия на науките (БАН), е започнало работа по оценка на ефектите от американските мита. По думите на Петър Дилов, изчисленията показват значително въздействие.

Прекият ефект върху българската икономика се изчислява на 468 млн. евро, а косвеният се очаква да възлезе на 158 млн. евро, заяви министърът.

Партньорството с „Райнметал“

В отговор на въпрос относно подготвяния джойнт-венчър с германския отбранителен концерн „Райнметал“, Дилов потвърди, че преговорите са в напреднал етап. Той подчерта, че това партньорство ще открие нови хоризонти пред българската отбранителна индустрия.

Ще можем да участваме в доставките на НАТО и в превъоръжаването на партньорите. Не просто ще се запазят работните места в отбранителната индустрия, но и ще се разширят. Ще можем да произвеждаме нещо, което досега не сме могли, обясни министърът.

Очаква се голяма част от продукцията на бъдещото съвместно дружество да бъде предназначена за износ към страните от ЕС и НАТО. Всички бъдещи договори в сектора ще включват клауза за индустриално сътрудничество, за да може цялата българска отбранителна индустрия да се възползва и да генерира приходи.

Правителството потвърди и ангажимента си да запази и увеличи работните места във ВМЗ-Сопот. В момента в отбранителната индустрия у нас работят над 70 хил. души, като 5 хил. от тях са заети във ВМЗ.