Цените на петрола се повишават с 1% днес, тъй като войната между САЩ, Израел и Иран наруши доставките на суровината от Близкия изток.

Темпът на поскъпване обаче се забави спрямо предишни сесии, след като президентът Доналд Тръмп повдигна въпроса за възможността американският флот да ескортира кораби през Ормузкия проток.

Петролът от сорта брент поскъпва с 1.17 долара, или 1.4%, до 82.57 долара за барел, след като вчера затвори на най-високото си ниво от януари 2025 г.

Щатският лек суров петрол (WTI) се оскъпи със 72 цента, или 1%, до 75.28 долара, след като преди това се установи на най-високото си ниво от юни. И двата бенчмарка поскъпват с около 5% или повече през последните две сесии.

„В момента геополитиката очевидно има предимство пред обичайните ценови фактори, като данните за запасите, икономическите данни на САЩ или коментарите на ОПЕК“, зaяви пред Reuters Приянка Сачдева, старши пазарен анализатор от Phillip Nova.

„В краткосрочен план ключовите показатели, които трябва да се следят, са данните за физическия износ от Персийския залив, всички потвърдени инциденти с танкери, движението на американския флот и тона на Иран“.

Израелски и американски сили нанесоха удари по цели в Иран във вторник, което предизвика ответна реакция срещу енергийната инфраструктура в регион, който допринася с малко под една трета от световното производство на петрол.

Ирак, която е вторият по големина производител на суров петрол в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), е намалила производството си с близо 1.5 милиона барела на ден, което е около половината от добива на страната, поради ограниченията за съхранение и липсата на маршрут за износ, съобщиха представители на правителството пред Reuters.

Те заявиха, че страната може да се наложи да спре добива си от близо 3 милиона барела на ден в рамките на няколко дни, ако износът не се възобнови.

Ескортиране на танкери през Ормузкия проток

Иран взе на прицел и танкери в Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния петрол и втечнен природен газ. Трафикът през пролива остава на практика блокиран.

Тръмп заяви, че военноморските сили на САЩ могат да започнат да ескортират петролни танкери през Ормузкия проток, ако е необходимо, добавяйки, че е наредил на Американската финансова корпорация за международно развитие да осигури застраховка срещу политически риск и финансови гаранции за морската търговия в Персийския залив.

„Обещанието за подобни гаранции идва, след като застрахователи отменят покритието на военни рискове за кораби, преминаващи през Ормузкия проток. Това е добра новина, но очевидно няма да се случи за една нощ. ⁠Военноморски ескорт би бил полезен, но отново, това усилие ще отнеме време“, посочват анализатори на ING.

Алтернативни маршрути и доставки

Държави и компании започнаха да търсят алтернативни маршрути и доставки. Индия и Индонезия заявиха, че търсят други енергийни доставки, докато някои китайски рафинерии затварят или ускоряват плановете си за поддръжка.

В Съединените щати запасите от суров петрол са се увеличили с 5.6 милиона барела миналата седмица, според пазарни източници, позоваващи се на данни на Американския петролен институт, което е доста над прогнозираните от анализаторите 2.3 милиона барела.

Официални данни от правителството на САЩ се очакват по-късно в днес.

Доларът поскъпва

На валутния пазар по-рано днес доларът поскъпна до тримесечен връх, след като като инвеститорите се отдръпнаха от еврото, тъй като нарастващият конфликт в Близкия изток предизвика опасения от устойчиво покачване на цените на енергията.

Еврото се търгуваше с понижение от 0.3% до 1.1581 долара, като отчита спад в трети пореден ден, след като по-рано достигна най-ниското си ниво от края на ноември.

Това се случи след изнесените вчера данни, които показаха, че инфлацията в еврозоната е била по-висока от очакваната през февруари преди началото на конфликта с Иран.

„Влиянието на войната с Иран върху EUR/USD се свежда до едно нещо: енергията“, заяви пред Reuters Джордж Саравелос, глобален ръководител на валутните изследвания в Deutsche Bank.

„Налице е отрицателен шок във връзка с предлагането, който представлява пряк данък върху европейците и трябва да се плаща на чуждестранните производители в долари.“

Финансовите пазари възобновиха разпродажбите си днес, тъй като нарастващите опасения от скок на инфлацията се отразиха на акциите и облигациите.

Световните цени на петрола и газа скочиха, тъй като войната между САЩ и Израел срещу Иран нарушава износа на енергия от Близкия изток, като атаките на Техеран срещу кораби и енергийни съоръжения спират корабоплаването в Персийския залив и принуждават към спиране на производството от Катар до Ирак.

„Изведнъж „добрата позиция“ на ЕЦБ е поставена под въпрос и се съмняваме, че ще видим решение на този проблем в най-скоро време“, заявиха анализатори на ING.

„Възможността за повишаване на лихвените проценти от ЕЦБ представлява сериозен риск за т. нар. кери търговия и би могла да предизвика значително разширяване на спредовете по държавните облигации на еврозоната.“

Британският паунд поевтинява с 0.3% до 1.3315 долара.

Доларовият индекс, който след представянето на долара спрямо кошница от няколко други основни валути, нараства с 0.2% до 99.284, което е най-високото му ниво от 28 ноември насам.

Спрямо йената доларът се търгуваше без промяна на ниво от 157.68.

Австралийският долар губи 0.6% до 0.6995 спрямо щатския долар, докато спадът при новозеландският долар е от 0.3% до 0.5873.

Биткойнът и етерът поскъпват с по 0.8% до 68 585.42 долара и 1 985.40 долара, респективно.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !