•  На 74-годишна възраст почина бившият емир на Катар - шейх Хамад бин Халифа Ал Тани.
  • Той управлява от 1995 г. до 2013 г., като през този период превръща малката пустинна държава в световен икономически и политически фактор чрез развитие на газовата индустрия, създаването на Al Jazeera и активна външна политика.

Бившият емир на Катар шейх Хамад бин Халифа Ал Тани - модернизатор, който завзе властта през 1995 г. и наруши традицията, за да я предаде на сина си 18 години по-късно, е починал на 74-годишна възраст.

Най-висшият правителствен орган на Катар обяви, че шейх Хамад е починал в неделя сутринта без да се споменава причината за смъртта му.

Катар, който настоящият емир шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани наследи, вече беше тръгнал по пътя на трансформацията при неговия баща.

Шейх Хамад ръководеше емирството през един от най-значимите периоди в историята на страната, налагайки бърза трансформация на малката пустинна държава, която промени нейната икономика, глобален профил и политически амбиции.

Шейх Хамад беше силна и независима личност, като в речта си по случай своята абдикация през 2013 г. той заяви, че иска ново поколение „с техните иновативни идеи и активна енергия“ да поеме властта, пише Reuters.

Шейх Хамад беше архитектът на усилията на Катар да развие инфраструктурата си за втечнен природен газ (LNG), което му позволи да изнася огромните си газови запаси на световните пазари, превръщайки държавата в един от най-големите износители в света и полагайки основите на огромното ѝ богатство.

Той създаде медийната мрежа Al Jazeera, която даде на Катар огромен глас в арабската политика и разпространи влиянието му далеч отвъд Персийския залив.

Той също така беше в основата на успешната кандидатура за домакинство на Световното първенство по футбол през 2022 г., ход, който постави сериозно Катар на световната сцена и ускори инфраструктурните проекти, които преобразиха столицата Доха.

Полагане на основите на Катар като посредник за мир

Неговата външна политика изгради роля на Катар като посредник в преговори в конфликти от Ливан до Йемен и Дарфур, докато в същото време поддържа връзки със Съединените щати - домакин на Централното командване на САЩ - както и с Иран и свързани с него групи.

Този балансиращ акт положи основите за настоящата роля на Катар в преговорите между Съединените щати и Иран и в дългогодишните усилия за спиране на войната в Газа.

Катар под ръководството на шейх Хамад изигра видна и противоречива роля по време на въстанията от Арабската пролет през 2011 г., използвайки ресурсите и огромното си влияние, за да подкрепи революционни движения и ислямистки групировки в региона.

Докато Доха представяше политиката си като подкрепа за народните искания за политическа промяна, критиците я обвиниха – както и шейх Хамад – в избирателна подкрепа на фракции, съобразени с нейните интереси, особено на групи, свързани с Мюсюлманското братство.

Това противопостави шейх Хамад на други монарси от Персийския залив в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които разглеждаха много от тези движения като заплаха за регионалната стабилност и монархическото управление.

Активизмът повиши регионалния профил на Катар, но също така задълбочи напрежението със съседите му и остави наследство, което продължава да оформя политиката в Персийския залив.

Преврат и опит за контрапреврат

Абдикацията на шейх Хамад имаше за цел да осигури безпроблемно наследяване и да сведе до минимум раздорите в управляващото семейство с дълга история на дворцови интриги.

Самият той завзе властта от баща си с безкръвен преврат през 1995 г. Година по-късно той оцеля след опит за контрапреврат, който анализаторите приписват на баща му, който идва на власт по подобен начин през 1972 г., след като сваля братовчед си.

Един от най-важните партньори на шейх Хамад в процеса по модернизирането на Катар беше една от съпругите му, шейха Моза бинт Насър, която изгради публичен профил, рядко срещан за съпруга на владетел от Персийския залив. Влиянието на шейха Моза нарастваше заедно с усилията му да промени позиционирането на държавата у дома и в чужбина.

Докато шейх Хамад прокарваше политически и икономически реформи, които промениха траекторията на страната, тя развивше паралелна програма в образованието, научните изследвания и социалното развитие.

Когато емирът пое властта, той беше най-младият лидер в региона на 44 години. Той беше смятан за не толкова изолиран, колкото други арабски лидери от Персийския залив, и често можеше да бъде видян в любимото си кафене на пазара в Доха, разговаряйки с посетителите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !