Президентските избори в Съединените щати през 1824 г. се оказват едни от най-драматичните в цялата история на страната.

За поста има четирима основни кандидати, но нито един от тях не успява да спечели достатъчно електорални гласове, което, според конституцията на страната, означава, че Камарата на представителите трябва да избере някого за президент. 

По-малко от две седмици преди съдбоносното решение обаче един местен вестник публикува анонимно писмо, в което се твърди, че двама от кандидатите са сключили „корупционна сделка“ помежду си. 

Тримата кандидат-президенти, замесени в скандала, са сенатор Андрю Джаксън, държавният секретар Джон Куинси Адамс и председателят на Камарата на представителите Хенри Клей. 

Клей печели твърде малко от гласовете, за да бъде взет под внимание при избора в Камарата на представителите, тъй като, според 12-та поправка на конституцията, само първите трима кандидати по брой на получените гласове преминават към гласуването в Камарата. 

През януари 1825 г. Клей обявява подкрепата си за кандидатурата на Адамс, а Columbian Observer от Филаделфия отпечатва анонимно писмо, обвиняващо Клей, че е сключил "мръсна сделка" с Адамс.

Според писмото, Клей е използвал влиянието си като говорител на Камарата, за да "подари" изборите на Адамс в замяна на обещанието да стане негов държавен секретар.

Писмото също така твърди, че Клей е направил същото предложение на Джаксън, който е отказал, което му осигурява имидж на по-почтения кандидат. 

Тази корупционна афера е „една от най-позорните сделки в републиканските редици“, както се посочва в дописката. 

Клей оспорва обвиненията във вашингтонския вестник Daily National Intelligencer и иска от анонимния автор да се идентифицира.

Представител от Пенсилвания на име Джордж Кремер си приписва заслугата за разкритията и казва, че може да докаже обвинението си пред разследващата комисия на Камарата. По-късно обаче той отказва да даде показания. 

Кой печели битката за Белия дом?

На 9 февруари 1925 г. Камарата все пак избира Джон Куинси Адамс за президент, а малко след това Хенри Клей приема номинацията за държавен секретар.

Тези събития подхранват допълнително слуховете за тяхното тайно споразумение във Вашингтон, окръг Колумбия и във вестниците в цялата страна. Според съвременните историци обаче, в действителност няма убедителни доказателства, че подобна сделка действително е била сключена. 

Още повече, че самият Андрю Джаксън има интерес от разгарянето на скандала, тъй като тя му осигурява политическа значимост и шанс за победа на следващите президентски избори.  

Джаксън е разгневен и от факта, че не е спечелил веднага изборите, след като си осигурява 42 процента от гласовете, а след това Камарата предава президентството на Адамс, който печели само 33 процента.

Що се отнася до твърдението в писмото, че Клей е направил подобно предложение за „корумпирана сделка“ на Джаксън, то е доста съмнително, като се има предвид колко много се мразят двамата мъже по онова време.

Всъщност, политическото съперничество между Клей и Джаксън е една от причините, поради които Клей вероятно би подкрепил Адамс вместо Джаксън, независимо дали е имал уговорка с него или не. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !