
Карл Сейгън използва разрязана ябълка, за да обясни перфектно четвъртото измерение.
Концепцията за него изглежда отвъд човешкото разбиране. Като триизмерни същества, ние не можем да възприемем нищо отвъд височината, ширината и дълбочината на физически обект.
Какво друго би могло да има? Дори когато разбираме теорията, е почти невъзможно да я визуализираме в съзнанието си, което е ограничено от физическата реалност около нас.
И тук се появява Карл Сейгън – смятан за един от най-великите научни умове на своето време. Най-известен с изследванията си на извънземния живот, той е един от първите, които смятат, че е възможно да е съществувал живот на на Марс.
Сейгън притежава уникалната способност да „разкодира“ сложни научни идеи и да ги направи разбираеми и увлекателни за широката публика. Ако никога не сте го гледали по телевизията, можете да си го представите като научния Мистър Роджърс – дружелюбен, увлекателен разказвач, който винаги успява да обясни трудните неща по най-простия начин.
През 1980 г., в епизод 10 от революционното предаване на PBS „Космос“, Сейгън предприема мисията да обясни на пръв поглед невъзможното – четвъртото измерение.

Красноречив комуникатор – и при това чаровен
Много от вас са чували, че времето се разглежда като четвърто измерение. Това не е трудно за разбиране – за да се определи местоположението на обект във Вселената, трябва да се знаят трите пространствени координати и времето, в което той съществува.
Но съществува и по-теоретично разбиране, в което всички четири измерения са пространствени. Това е почти невъзможно за възприемане... освен ако не ви го обясни талантлив учител.
Какво прави обяснението на Сейгън толкова добро?
Той използва прости и познати предмети – ябълка и тесеракт (четириизмерен хиперкуб). Сейгън обяснява, че ако една ябълка съществуваше в двумерно пространство, обитателите на тази „Плоскоземия“ щяха да виждат само напречното ѝ сечение в даден момент.
„Когато астрономите говорят за голямата структура на космоса, понякога казват, че пространството е извито. Или че Вселената е крайна, но без граници“, започва Сейгън. „Какво, по дяволите, означава това?“
След това Сейгън обяснява как едно двумерно същество в плосък свят би възприело триизмерен обект, като ябълка.
"Представете си, че живеем в тази "Плоскоземия – двумерна равнина, без понятия като "горе" и "долу". И тогава се появява триизмерен обект, например ябълка. Ние изобщо не го забелязваме, докато не пресече нашата равнина на съществуване – и дори тогава нямаме представа какво е това. Виждаме само откъс от него, докато преминава през нашата равнина. Няма как да възприемем триизмерността на ябълката, защото това е отвъд нашето разбиране. Имаме само следата, която е оставила при преминаването си."
За да демонстрира, Сейгън потапя ябълката в мастило и я отпечатва върху повърхността пред себе си – която представлява Плоскоземия и нейните обитатели. За тях ябълката съществува само като точките, където се допира до хартията – четири малки петна.
Той обяснява, че докато ябълката преминава през двумерната равнина, нейното напречно сечение се променя. Така че, за някой, който живее в тази равнина, ябълката би изглеждала като непрекъснато променящи се и размествани форми. Лудост!
Сейгън свързва този двумерен опит за разбиране на третото измерение с нашия собствен опит да разберем четвъртото. За целта използва тесеракт – четириизмерен куб, за да демонстрира колко трудно е да възприемем измерения отвъд нашето собствено.
Тесерактът не може да съществува в триизмерното пространство, но може да бъде представен – както куб може да се нарисува на лист хартия. Сейгън обяснява, че тесерактът е куб, разширен в четвъртото измерение, но:
„Не мога да ви покажа тесеракт, защото аз и вие сме затворени в три измерения.“

Но той може да покаже триизмерна проекция на такъв. Както куб може да се нарисува на хартия или да хвърли сянка, така и тесерактът може да бъде представен – макар и несъвършено – в триизмерното пространство. Справяте ли се до тук?
В този момент Сейгън приканва зрителя да разшири съзнанието си и да разбере четвъртото измерение по метафоричен начин. Дори да не можем да го видим или визуализираме напълно, това не означава, че не можем да извлечем уроци и улики от видимото.
Изучаването на четириизмерното пространство може да ни помогне да разберем по-добре вселената. Това, че възприемаме само три измерения, не означава, че други не съществуват.
За физици и математици е от решаващо значение да могат да си представят и картографират тези теоретични пространства, за да разбират неща, които иначе са необясними. Спомняте ли си променящите се форми, когато ябълката преминава през Плоскоземия?
Демонстрацията на Сейгън за четвъртото измерение не е просто чудесно обяснение на трудна за възприемане научна идея – тя е и отличен пример за това как се преподава сложна тема: с ясни обяснения, използване на ежедневни обекти и брилянтно разказвачество.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
ИНТЕРИОРНИ ВРАТИ HÖRMANN
Калкулатори
Най-ново
Ниските образователни резултати може да струват на България над $400 млрд.
18.06.2025Шест години затвор за шведската кралица на боклука
18.06.2025Ултрабогатите превръщат Виетнам в новата гореща точка за луксозни яхти
18.06.2025GM представи най-бързия Chevrolet Corvette в историята
18.06.2025Луксозните марки все по-често показват защо са скъпи
18.06.2025Microsoft започва да изтрива паролите ви след 6 седмици
18.06.2025Прочети още
Една от спасените българки от Израел: Разминахме се на косъм! Това беляза живота ми!
darik.bgРойтерс: САЩ ще отменят препоръката за до 2 алкохолни напитки на ден
darik.bgСловесната битка между Тръмп и Хаменей
darik.bgНовият Реал Мадрид разочарова и се провали на старта си в САЩ (ВИДЕО)
dsport.bgИлиян Филипов алармира: Времето ни изтича
dsport.bg5-годишният Васко се бори с рядък агресивен рак – семейството му търси помощ
9meseca.bg