• Икономистът проф. Красимир Петров анализира актуалното състояние на пазара на имоти в България в средата на 2026 г.
  • Според него не става дума за „охлаждане“, а за реален срив, подкрепен от спад в сделките с до 24% в някои градове.
  • В интервю за рубриката „Квадратни метри“ по Дарик радио той обяснява как високата инфлация, огромните държавни дефицити и нарастващата задлъжнялост на домакинствата вещаят задълбочаване на кризата.

В средата на 2026 г. пазарът на имоти в България показва ясни признаци на сътресение, което според икономиста проф. Красимир Петров е по-скоро „срив“, отколкото обикновено „охлаждане“.

В разговор с Георги Иванов в рубриката „Квадратни метри“ по Дарик радио той анализира данните за второто тримесечие и очертава мрачна прогноза, свързана с общата икономическа ситуация в страната.

Икономическата криза и отражението ѝ върху пазара

Според проф. Петров България навлиза в обща икономическа криза, която вече се усеща от бизнеса и потребителите. Основен фактор за това е високата потребителска инфлация, която той оценява на между 20% и 30% на годишна база, въпреки официалните данни на НСИ за 7-8%.

„Това е процес на бързо обедняване на населението, това е процес на изчерпане или на инфлация, т.е. дефлация на доходите. Покупателната способност на заплати и пенсии се обезценява осезаемо“.

Тази ситуация принуждава хората да ограничават разходите си за луксозни стоки и услуги като почивки и посещения в заведения, което води до свиване на бизнеса.

Проф. Петров е категоричен, че огромните държавни дефицити и безразборното харчене от страна на държавата поддържат икономиката „надрусана с адреналин“, но това само ускорява инфлационните процеси.

В резултат на това все повече хора се чувстват несигурни да изплащат ипотечните си вноски и се оттеглят от пазара на имоти.

Строеж на къща; ©Pixabay
Строеж на къща; ©Pixabay

Ръст на депозитите или ръст на кредитите?

На фона на кризата се наблюдава парадоксален ръст на спестяванията в банките. Проф. Петров обяснява, че това не е положителен сигнал, а пряко следствие от увеличаването на кредитирането.

„Единственият възможен начин, по който депозитите в банковата система могат да се увеличат, е да растат кредитите от другата страна. С други думи, нарастването на депозитите е отрицателен сигнал, тъй като или домакинствата задлъжняват осезаемо, или съответно бизнесът задлъжнява осезаемо“.

Той дава пример как при покупка на имот с ипотечен кредит от 100 000 евро, тези пари се създават от банката и се прехвърлят по сметката на продавача, увеличавайки общия размер на депозитите в системата.

В същото време обаче някой друг е задлъжнял с огромна ипотека. Данните за София потвърждават тази тенденция – 70% от имотите, продадени през второто тримесечие, са закупени с ипотечни заеми.

Данните: Срив, а не охлаждане

Проф. Петров се позовава на конкретни данни, които според него доказват тезата за срив на пазара. За второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на предходната година се отчита значителен спад в броя на сделките в цялата страна.

  • За България: спад от 18%
  • Бургас: срив от 24%
  • Варна: спад от 16.7%
  • София: спад от 16.7%
  • Пловдив: спад от 7% (определен като „остров на стабилността“)

„Едно охлаждане означава спад от 2-3-4-5%. Айде от 6-7-8. Ама 18% не е спад, това си е буквално срив“, категоричен е проф. Петров. Той допълва, че психологията на участниците на пазара вече се е променила – купувачите изчакват, знаейки, че времето работи в тяхна полза, докато продавачите все още се придържат към високите цени.

Фазите на балона и прогнозата за бъдещето

Според икономиста в момента се намираме в първата фаза на „издишане на балона“, която се характеризира с оттеглянето на спекулантите и изчакването от страна на купувачи и продавачи. Тази фаза обикновено продължава около година-година и половина.

Истинското спукване на балона обаче настъпва във втората фаза, когато започват принудителните продажби. Това се случва, когато собственици, изтеглили ипотеки преди години, започнат сериозно да закъсват с вноските си поради загуба на работа или спад в доходите. Тогава те или банките са принудени да пуснат имотите на пазара на по-ниски цени.

Проф. Петров отбелязва, че много от регистрираните в момента сделки всъщност са за имоти, закупени „на зелено“ преди година или две, което означава, че реалният спад на новите сделки е още по-драстичен.

Той прогнозира, че негативните процеси ще се ускоряват през следващите 2-3 години, като ситуацията изглежда по-песимистична дори от неговите предишни прогнози.

Целият разговор можете да проследите във видеото.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !