Разходите на европейските държави за предпазването на домакинствата и компаниите от повишаващите се цени на енергийните продукти са нараснали до близо 800 млрд. евро, заявиха анализатори, призовавайки страните да бъдат по-целенасочени в разходите си за справяне с енергийната криза.

Страните от ЕС са заделили или разпределили 681 млрд. евро във връзка с енергийната криза, докато Великобритания е разпределила 103 млрд. евро, а Норвегия - 8.1 млрд. евро от септември 2021 г. насам, според анализ на мозъчния тръст Bruegel.

Общата сума достига 792 млрд. евро като в предходния анализ на Bruegel от ноември тя бе 706 млрд. евро. Увеличението се дължи на последиците, с които държавите се сблъскват през зимата от спирането на по-голяма част от газовите доставки на Русия за Европа през 2022 г.

Германия е похарчила най-много средства, разпределяйки близо 270  млрд. евро. Великобритания и Италия се нареждат на следващите места по разходи, въпреки че всяка от двете държави е похарчила по по-малко от 150 млрд. евро. Разходите на повечето държави в ЕС са малка част от тази сума.

По разходи на глава от населението Люксембург, Дания и Германия са с най-много похарчени средства.

Разходите, заделени от страните за енергийната криза, вече са на нивото на създадения Фонд за възстановяване след COVID-19 на стойност 750 млрд. евро.

Новите данни за енергийните разходи идват на фона на обсъжданията на предложенията в ЕС за облекчаване на правилата за държавна помощ за проекти в сферата на зелените технологии, тъй като Европа се опитва да се конкурира със субсидиите в САЩ и Китай.

Тези планове породиха опасения в някои европейски столици, че насърчаването на по-голяма държавна помощ би разстроило вътрешният пазар на съюза. Германия бе подложена на критики заради огромния си пакет от енергийни помощи, чиято стойност надхвърля значително това, което други държави от ЕС могат да си позволят.

От Bruegel казват, че правителствата са се фокусирали най-вече в подкрепата на нецелеви мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия, като ограничаване на ДДС върху бензина или на цената на дребно на електричеството.

От мозъчния тръст смятат, че тази динамика трябва да се промени, тъй като държавите изчерпват фискалните си възможности за поддържане на подобно широко финансиране.

"Вместо мерки за потискане на цените, които на практика представляват субсидии за изкопаемите горива, правителствата би трябвало да насърчават повече политики за подпомагане на доходите насочени към хората с най-ниски доходи и към стратегически сектори от икономиката," казва анализаторът Джовани Сгаравати.
 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !