През последните години доста университети по света създадоха магистратури, специализации или отделни курсове по блокчейн и криптоикономика. Смята се, че първият университет в света, който въвежда магистратура по крипто, е University of Nicosia (Кипър) през 2014 г.

До този момент в България специализирани курсове в областта се провеждат в УНСС, а от тази година университетът, заедно с платформата altcoins.bg, пусна и първата магистратура в България за крипто и блокчейн.

С приемането на регулаторната рамка на ЕС - MiCA (Markets in Crypto-Assets), новата специалност може да се превърне и в бакалавърска програма, а скоро и студентите на университета да започнат да плащат таксите си в крипто. 

„Това е първата цялостна академична програма, която дава системни знания за криптовалути, блокчейн, токеномика, DeFi и свързаните бизнес модели,“ коментира Ростислав Тотев, управител на платформа за обмен на криптовалути Altcoins.bg, в подкаста на Darik Business Review. 

По думи на Тотев капацитета за магистратурата вече е завършен, а за нея са се записали между 30 и 40 човека. 

“Нужно е да има такова образование, защото в света ни и в икономиката всичко е дигитално. Социалните ни контакти са в интернет, но и парите ни са там. Най-големите умове в света работят в крипто икономиката. Нормално е обществото да иска да обучи следващите, които ще са по-добри”. 

Особен интерес към специалността имат хора, които вече имат икономическо образование или имат интерес към крипто. 

“Крипто е сферата, в която се търсят най-много кадри - и то най-добре платени кадри, и затова има интерес и глад за такова образование”. 

Регулации и сигурност

Влизането в сила на европейския регламент MiCA е друга ключова тема. Според Тотев:

“За тази регулация се знае от няколко години и просто чакахме да влезе официално. Ние, както и повечето борси, знаехме какво ще бъде. В България е прехвърлен европейски регламент, направен по нашите стандарти. Преди голямото обновяване, ние вече бяхме готови с промените, които се изискваха”. 

Някои от тях включват: отделяне на средствата на клиентите от тези на самата борса; начинът, по който трябва да бъдат съхранявани криптоактивите; сигурността им; броят специалисти, които трябва да работят в компанията и др. 

“Трудно беше, защото - освен техническата готовност, трябваше да се напишат и едни документи с процедури, на които трябва да опишеш всяко нещо как работи. Не е нещо, което не сме очаквали. Към края на 2024 г. сме въвели всичко. Това не е нещо, което би спряло някой, който се занимава с този бизнес по света”, казва Тотев. 

Според него на местно ниво това, което ще е трудно за една част от операторите, е, че трябва да отговарят на изисквания за структурата на компаниите си: минимален брой хора. 

“В крипто ние сме автоматизирани и повечето нямат нужда от 2-3-ма човека. А трябва да имат 5-6 човека”. 

Проблемът тук, по негови думи е, че на тази автоматизирана система се прави опит да се наложи бюрократична структура, която отговаря на традиционни финансов бизнес, а не на криптовалутния бизнес. 

“Този допълнителен разход означава, че операторите трябва да вдигнат цените на услугите си”й.

В криптокомпанията трябва да има: риск мениджър, поддръжка, трейдър, фронт офис, бек офис и други, като е хубаво те да имат специфично образование или опит в областта. 

Гратисният период за лицензиране е до средата на 2026 г., когато новите регулаторни органи се произнесат кои бизнеси ще продължат да работят на пазара и отговарят на изискванията. 

НС реши институциите, които ще регулират криптопазара у нас, да бъдат две - Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ).

Задачата на КФН ще бъде да е водещият регулатор на криптопазара, който ще следи надзора над издадените криптоактиви и техните доставчици. Комисията ще дава лицензите на компаниите, но ще има право и да ги отнема.

БНБ ще надзирава токените (електронните пари) и стейбълкойните и като техен регулатор ще издава и отнема лицензите на издателите им. 

“Има индикации на една част от бизнеса, че няма да могат да продължат да работят и ще затворят”, допълни Тотев. 

Криптото в САЩ преди и след Доналд Тръмп 

Ростислав Тотев разделя регулациите в САЩ на период преди и период след Тръмп. 

“По мое мнение, преди Доналд Тръмп да стане президент, регулацията там беше много строга. Разчиташе се на принципа: “Ние ще ви глобим, ще заведем дело срещу вас, а след това ще видим какво ще се случи. Доста от големите компании, които работеха на територията на САЩ, си изпатиха и влязоха в споразумение с правителството”, казва той.

Точно обратното се случва след началото на мандата на Тръмп, който не е тайна, че е прокрипто настроен. 

“Той вкара регулации за олекотяване на крипто режима, като дори голяма част от пенсионните фондове могат да инвестират в крипто”, добави той и каза, че европейската директива внася по-голяма сигурност за клиента, но премахва свободата в развитието на крипто активите. 

Крипто по време на война?

Тотев казва, че доскоро хората са предпочитали да съхраняват парите си в злато или други активи, но в случая с войната в Украйна няма как да изнесеш от страната богатството си физически, защото на границата ти го вземат.

“Тогава голяма част от хората са прибегнали до крипто. И така са пренесли парите си извън военната територия”, добавя той.

“Покрай тази ситуация се увеличи притежанието на крипто в Европа. Това показа как капиталът в дигиталната ера не може да зависи от локацията, не трябва да зависи от политическата система и не трябва да зависи от никого дали ще си тръгнеш с парите си”. 

България и травмата OneCoin

Когато говорим за крипто в България, често изниква асоциацията с пирамидалната схема OneCoin, чиито корени са именно тук. 

„Важно е да разграничим измамите от реалните технологии. OneCoin нямаше нищо общо с блокчейн и крипто. Това е просто измама и пирамида, която използва това, че технологията беше нова и те използваха думички, за да заблудят хората. Това е просто Понци схема, която заблуждаваше, че е криптопроект”, казва Тотев.