Когато военни действия или природни бедствия блокират туристи далеч от дома, неизбежно възниква въпросът: кой е отговорен за тяхната безопасност и завръщане? Държавата, туроператорите или самите пътуващи?
Този въпрос отново излезе на дневен ред покрай напрежението в Близкия изток и временно блокираните полети от региона. Според проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, реалността е по-сложна – отговорността е споделена, но започва от самия турист.
"Аз смятам, че българската държава се справя много добре. Ние сме в ситуация на форсмажор. Не е възможно само туроператорите да се справят в кризисната ситуация, защото няма полети до Близкия и Средния изток и Малдивите. Летищата в Дубай и Доха също са и свързващи летища. По конституция и по закон всеки български гражданин, който изпадне е бедствие трябва да се обърне към българското посолство или консулство", каза Румен Драганов.

Първата отговорност е лична
В ерата на евтините полети и онлайн резервациите все повече хора пътуват самостоятелно, без посредничеството на туроператор. Това увеличава свободата на избор, но и личната отговорност.
„Преди да тръгнете към дадена дестинация, без да очаквате, че нещо може да се случи като САЩ или Великобритания е добре да се регистрирате на страницата на Министрство на външните работи, че ще пътувате до тази дестинация и д апосочите адрес. Много събития като буря, вулкан или друго бедствие не могат да се предвидят. Като се регистрирате на тази страница, те могат да ви издирят", каза Драганов.
На практика обаче много хора не се регистрират. Това прави официалната статистика за броя на българите в рискови райони силно непълна и затруднява кризисните операции.
Драганов добави, че регистрацията в мястото за настаняване също е задължителна. Трябва да се информирате добре – за рисковете, за необходимите ваксини, за условията на място. В редица държави например са нужни специфични имунизации или медицинска подготовка.
На практика обаче много хора не се регистрират. Това прави официалната статистика за броя на българите в рискови райони силно непълна и затруднява кризисните операции.

Какво могат и какво не могат туроператорите
Когато пътуването е организирано чрез туроператор, между туриста и компанията съществува договор, който определя правата и задълженията на двете страни.
Този договор обаче има граници. Стандартната застраховка на туроператора покрива случаи като фалит или неплатежоспособност на компанията. Тя не покрива форсмажорни събития – войни, природни бедствия или затваряне на въздушното пространство.
„Ако няма самолети, няма как туроператорът да ги осигури“, обяснява Драганов.
В такива ситуации пътуващите трябва да следват указанията на местните власти и дипломатическите мисии.
Често именно държавата, в която се намират туристите, поема първоначалната грижа – например като освобождава хората от допълнителни разходи за престой или осигурява временен подслон. Местните казват каква вода може да с епие, каква храна да се консумира, кои жилища могат да се ползват.
"В момента хората от Малдивите и Шри Ланка са уведомени къде да се придвижат, защото ще има голям самолет с над 320 места", каза той.

Как се организира евакуацията
Според Драганов е невъзможно жени и деца да са останали ненастанени в първите полети за София. Полетите също съобщават колко празни места имат. При кризисни ситуации ключова роля има Министерството на външните работи, което създава кризисни щабове и координира евакуацията.
Приоритет традиционно имат уязвимите групи – майки с малки деца, възрастни хора и болни. Този принцип е валиден при спасителни операции още от началото на XX век.
"Това го знаем още от времето на "Титаник". И тогава е имало опити някои да се промъкнат на местата на защитените. В нашия случай няма такова нещо", добави той.
Процедурата обикновено включва няколко етапа:
- регистрация на гражданите и установяване на контакт с тях;
- определяне на сборни пунктове;
- транспортиране до летище или друга точка за евакуация;
- организиране на полети обратно към България.
Войните и туризмът – по-кратък ефект, отколкото изглежда
Военните конфликти обикновено водят до временно прекъсване на полетите и спад на туристическия поток. Но ефектът рядко е дългосрочен.
Според прогнозите на Института за анализи и оценки в туризма България може да посрещне около 14 милиона чуждестранни посетители през 2026 г. – число, което не се очаква да бъде съществено засегнато от текущите събития в Близкия изток.
Интересен пример е Израел. След военните действия през 2025 г. посещенията на израелски туристи в България всъщност се увеличават – от около 163 хил. до приблизително 219 хил.
Причините са различни – от климатичните условия до възстановяването на полетите и желанието на хората да пътуват след период на ограничения.
Истинският фактор за туризма: самолетите
Според Драганов най-голямото ограничение за туристическия поток не са кризите, а въздушната свързаност.
„Туристи няма да дойдат само защото България е красива и сигурна. Те идват, когато има полети“, казва той.
Разширяването на мрежата от нискотарифни авиокомпании през последните години показва именно това – новите маршрути веднага увеличават туристическия поток. Същото важи и в обратната посока: при спиране на полети туристическият поток временно намалява.
Ограничен ефект върху зимния сезон
Към момента кризата има ограничено отражение върху зимния туризъм. Сезонът вече е към своя край, а основният летен поток все още не е започнал.
Затова и исканията за компенсации към туроператорите, чиито полети са отменени, вероятно ще имат ограничен икономически ефект.
Историята показва, че туризмът е една от най-устойчивите индустрии. Дори след големи кризи – пандемии, войни или природни бедствия – пътуванията се възстановяват сравнително бързо.
Но събитията в Близкия изток напомнят и нещо друго: в глобализирания свят сигурността на туристите зависи не само от държавата или бизнеса, а и от самите пътуващи.
Защото в кризисна ситуация най-важното правило остава същото – добре информираният турист е най-защитеният турист.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Официално: Австрийските пощи придобиха 70% от русенска компания
преди 5 часаИво Димовски: С покупката на имот не купуваме тухли и въздух, а средата, в която живеем
преди 7 часаСагата продължава: Инспекцията по труда образува три производства срещу Кроношпан
преди 7 часаРумен Драганов: Застраховките на туроператорите не покриват затваряне на въздушно пространство
преди 7 часа"Димитър Маджаров" продава през Кауфланд 1600 т млечни продукти годишно
преди 7 часаВ София откриха първата академия за жени на ръководни позиции SHE-Level Academy
преди 8 часаПрочети още
„Ако бяхме останали още малко, щяхме да сме мъртви“ – българин разказва за удари в Дубай
darik.bg„Иран не е изстрелял ракета към Турция!“ Кой тогава? Анализ на проф. Чуков
darik.bgИма нов свидетел за Петрохан! Разкрития от Георги Георгиев, БОЕЦ
darik.bgМинифорум за бъдещи родители събира експерти и семейства на 7 март в София – вход свободен
9meseca.bg