Въздействието на войната в Близкия изток върху световната икономика ще зависи от нейната продължителност и от щетите върху инфраструктурата и индустриите в региона, и по-специално дали скоковете в цените на енергията ще бъдат краткотрайни или трайни, заяви във вторник вторият по ранг представител на Международния валутен фонд (МВФ).

Първият заместник-управляващ директор на МВФ Дан Кац каза на конференцията Future of Finance на Milken Institute във Вашингтон, че ако има продължителна несигурност заради конфликта и трайно въздействие върху цените на енергията, „бих очаквал централните банки да бъдат предпазливи и да реагират според развитието на ситуацията“.

Той посочи, че конфликтът може да има „много сериозно отражение върху глобалната икономика по редица показатели – инфлация, растеж и други“, но все още е рано за категорични заключения.

Преди въздушните удари на САЩ и Израел срещу Иран и ответните атаки в региона, МВФ прогнозираше стабилен растеж на световния брутен вътрешен продукт (БВП) от 3.3% през 2026 г., въпреки търговските сътресения, благодарение отчасти на продължаващия инвестиционен бум в изкуствения интелект и очакванията за ръст на производителността.

Кац подчерта, че икономическите последици от конфликта в Близкия изток ще зависят от неговата продължителност и от по-нататъшното геополитическо развитие.

По-рано МВФ съобщи, че следи прекъсванията в търговията и икономическата активност, скока на енергийните цени и нарастващата волатилност на финансовите пазари.

„Ситуацията остава изключително динамична и добавя допълнителна несигурност към и без това нестабилната глобална икономическа среда“, се казва в изявление на фонда от Вашингтон.

Кац уточни, че МВФ ще анализира преките ефекти от конфликта върху региона, включително щетите върху инфраструктурата и прекъсванията в ключови сектори.

„Туризмът е важен сектор. Въздушният транспорт също. Има ли физически щети върху инфраструктурата и производствените мощности? А голямата индустрия, върху която всички ще се фокусират, разбира се, е енергетиката“, каза той.

Цената на петрола продължи да расте във вторник, след като Иран заплаши да атакува кораби, преминаващи през Ормузкия проток. Брент – световният бенчмарк – поскъпна до 83 долара за барел, което е с 15% над нивото от петък.

Кац заяви, че очаква централните банки да „пренебрегнат“ временното повишение на енергийните цени, предвид фокуса им върху базисната инфлация. Но те могат да реагират, ако по-траен енергиен шок доведе до „разклащане на инфлационните очаквания“.

Той припомни, че инфлационният скок след пандемията от COVID-19 през 2022 г. е бил повлиян и от енергийния ефект от руската инвазия в Украйна, като тогава се е наблюдавало по-силно прехвърляне на общата инфлация към базисната.

„Затова съм сигурен, че централните банки, когато анализират как геополитическата ситуация се пренася към енергийните пазари, ще се връщат към уроците от пандемията и ще преценяват дали могат да ги приложат при определянето на паричната политика“, каза Кац.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !