Макар в Швейцария да изобилства от алпийски хижи и трудно достъпни хотели, Алп Грюм е планинска аномалия като никоя друга.

"За щастие, няма пътища. Има само природа. Изгреви, залези, спокойствие. Нищо повече," казва пред BBC Примо Семадени, 57-годишният управител  на хотел Алп Грюм в Граубюнден.

"Ако се огледате наоколо, има планини и ледници и сме далече от ежедневния живот. Това е предизвикателство, но и благословия."

Трудно достъпните хотели и хижи са специалитет на Швейцария, като много от тях са запазени като паметници на алпийската история.

Регионът на Юнгфрау в покритите със сняг Бернски Алпи е дом на високо разположени места за настаняване в селцата без коли Мюрен, Венген и Клайне Шайдег, които са достъпни само със ски лифт, кабинков лифт или фуникуляр.

В района има редица места за настаняване, до някои от които се достига със снегоходки през зимата, а пътят до други се отваря за движение само след размразяването му.

Алп Грюм, разположен на хребет като бръснач от южната страна на прохода Бернина с надморска височина от 2 091 метра, е много повече от всичко това. Той е уловен между два езика, като непосредствено на север от него говорят романшки, а в долината под него - италиански.

До него няма път под Пиц Бернина - най-високия връх в Източните Алпи. Единственият начин да се стигне до хотела целогодишно е или чрез продължаващ с часове пешеходен преход, което не е препоръчително през зимата, или чрез Ретийската железница, която се изкачва нависоко между малките градчета Потресина и Поскиаво близо до границата с Италия.

Нещо повече, идентичността на хотела е изцяло свързана с историята на железопътната компания и той служи и като гара, и като перон, като и чакалня. Влаковете не минават там между 20:00 и 08:00 часа и хотелът е откъснат от останалата част от Швейцария, съществувайки в свой собствен балон.  

Посещението на Алпите често може да създава усещане като за попадане в книга с разкази, а то е особено силно в долината Енгадин, където хоризонтът представлява литография от страхотни планини, които се издигат като вълни.

Историята на Алп Грюм започва през 1906 г. с Бернина-Бангеселшафт - визионерска железопътна компания, която представя амбициозен план за електрифициран влак, който свързва Швейцария с Италия.

Това, което прави идеята толкова необикновена, е, че това ще се превърне в най-високия железопътен прелез в Алпите, отваряйки района за туристи, но и намалявайки времето за пътуване за търговци.

По онова време вестоносци на коне са изминавали за девет часа опасното пътуване между Самедан и Тирано. Трудностите се увеличавали през зимата заради опасността от лавини и възможността да останат блокирани от силен снеговалеж.

В слънчев ден през юли 1910 г. линията Бернина е открита и тогава започва животът на Алп Грюм – не като каменен хотел с 10 стаи и чакалня, какъвто е днес, а като малка дървена кабина, откъдето началникът на гарата проверявал линията всяка сутрин.

Ретийската железница поема контрол над линията Бернина през 1943 г., според говорителя на компанията Камил Херди.  "Първоначално линията Бернина не е трябвало да работи целогодишно," казва тя.

"Въпреки това, управителният съвет на железопътната компания решава през 1910 г., след като линията до Тирано е завършена, да купи снегорин. Той е използван за първи път през зимата на 1910/11 г. и се оказва удивителна технология, която намалява разходите, свързани с почистването на снега."

В днешно време линията Бернина почти не затваря, което означава, че Алп Грюм вече не е онова Шангри Ла, което някога е бил. "Зимата се промени на фона на топящите се ледници и глобалното затопляне," казва Херди.

"Въпреки това, понякога все още има много сняг. Линията обаче разполага с локомотив, който се грижи за това влакът да се движи и след обилен снеговалеж."

Най-трудната част от живота в Алп Грюм, според Семадени, който е прекарал 18 години там, е непредсказуемостта на всеки ден.

Има и проблеми с веригата на доставки. Всичко, което се сервира в ресторанта в 10 месеца от годината (хотелът затваря през ноември и за един месец след Великден), пристига с влак, а възвишеното му местоположение не винаги компенсира за нещата, които не идват на време.

Друго оплакване на Семадени е от дните, в които линията е затворена, което се е случвало много пъти през годините. За щастие, през тази година е имало само един такъв случай.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !