Тласната преди време до ръба на изчезването заради прекомерния улов, червената риба тон прави впечатляващо завръщане в последните години. Ще може ли обаче да устои на атака от изменението на климата?

3.1 млн. долара. Толкова плати на търг в Токио за червен риба тон собственик на ресторант през 2019 г. Тежащото 278 кг чудовище се превърна в най-скъпата риба, продавана някога.

Рибата тон е най-ценното семейство риби в търговската мрежа в целия свят, а червената риба тон, която обикновено се използва в суши и сашими, е най-скъпата, казва Сара Глейзър, старши директор, отговарящ за бъдещето на океаните в Световния фонд за природата (WWF) в САЩ.

Една червена риба тон се продава за повече, отколкото цял тон от ивичестата риба тон, която е най-малкият и най-разпространен вид от семейството.

Тази висока стойност доведе до прекомерен улов, а огромното глобално търсене на суши намали сериозно популацията на червена риба тон, тласкайки този вид към ръба на изчезването през 2010 г.

В последните години обаче популацията от червена риба тон отчита невероятно възстановяване, след като някои държави въведоха по-устойчиви риболовни квоти и предприеха мерки срещу нелегалния риболов.

Международният съюз за защита на природата (IUCN) понижи категорията на атлантическата червена риба тон от "застрашена" до "най-малко будеща притеснение" през 2021 г.

Междувременно, популацията на тихоокеанската червена риба тон достига нови върхове, надхвърляйки международните целеви нива десетилетие предварително. Южната червена риба тон остава застрашен вид, но вече не е "критично застрашена " в червения списък на IUCN.

"Това е история за голям успех. За по-малко от 20 години успяхме да обърнем тази тенденция на свръхриболов и почти срив на популацията," казва Алесандро Буци, мениджър риболовни проекти във WWF, който специализира в улова на риба тон.

"В момента сме в ситуация, в която свръхриболовът вече не е заплаха."

Червената риба тон обаче в момента е изправена пред друго голямо предизвикателство – климатичните промени.

Изследвания показват, че този вид е силно чувствителен на температурните промени, като малките увеличения засягат техния метаболизъм и навици, свързани с размножаването и храненето. Учени предупреждават, че тези промени при червената риба тон биха могли да засегнат други морски животни и риболовни общности.

С дължина между 1.8 и 3 метра, червената риба тон е най-голямата разновидност от своя вид. Те могат да живеят до 40 години и са хищници, които ловуват за пасажи от по-малки риби, сред които херинга и скумрия.

Топлокръвните риби са едни от най-бързите плувци на планетата. Те мигрират на хиляди километри всяка година, за да хвърлят хайвера си и да ловуват. Тези миграционни модели обаче вече започват да се променят.

Придвижване на север

С повишението на температурите на океаните, червената риба тон се насочва към по-студени води.

Проведено наскоро изследване на Националната служба за морски риболов на САЩ установява, че големи и малки риби от вида атлантическа червена риба тон се придвижват още повече на север към крайбрежието на щата Масачузетс със скорост от 4-10 км на година.

Ирландски учени установяват, че през 2019 г. шест гигантски риби от вида атлантическа червена риба тон се отклоняват от установените миграционни маршрути между Ирландия и Бискайския залив, насочвайки се още по на север към Исландия. Смята се, че новият маршрут е в резултат на морска гореща вълна.

Има опасения и относно ефекта, който повишаващите се температури ще окажат върху местата за хвърляне на хайвера, казва Буци. През юни и юли атлантическата червена риба тон се стича към Средиземно море, за да хвърля хайвера си.

Средиземно море също така е "климатична гореща точка". До края на века се очаква средната температурна на повърхността му да нарасне с между 1 и 3 градуса по Целзий. Според Глейзър:

"Тъй като е тясно ограничено и с по-малка циркулация, в сравнение с големите океански басейни, Средиземно море ще изпита по-бързо и в по-голяма степен ефекта от климатичните помени."

Повишаващите се температури може да прогонят младите червени риби тон от Средиземно море в следващите 50 години, според изследване на Университета на Саутхямптън.

То установява, че морските температури, които надхвърлят 28 градуса по Целзий, влияят отрицателно на метаболизма и развитието на младите риби тон.

Червената риба тон има нужда от топла вода, за да хвърля хайвера си – яйцата се развиват, когато температурата достигне 20 градуса. Ако обаче водата се затопли над определен праг, тогава метаболизмът им започва да се забавя.

Този праг е 28 градуса по Целзий, казва Клайв Труман, преподавател по геохимична екология в Университета на Саутхямптън.

Температурата в Средиземно море е надхвърлила този праг през август 2024 г., когато средната дневна температура на повърхността е достигнала рекордните 28.45 градуса.

Проучвания показват, че червената риба тон прекарва по-голяма част от времето си в най-горните 20 метра на водния стълб. Така че температурата на морската повърхност вероятно е наистина критична за младите риби тон (на възраст под 1 година) в Средиземно море.

С нарастването на океанските температури, червената риба тон се очаква да премести зоните за отглеждане на своите малки от Средиземно море към Бискайския залив, смята Труман.

"Ако местообитанията на младите екземпляри започнат да се променят, тогава местата, към които ще са принудени да мигрират, са такива с друг традиционен риболов." 

Опасенията са, че младите риби тон може да станат страничен улов при установения риболов на аншоа и сардини в Бискайския залив, казва той.  

Спасяването на червената риба тон

Променящите се миграционни модели ще засегнат и риболовните общности, които зависят от улова на риба тон, казва Буци.

"В Средиземно море в исторически план много риболовни общности разчитат на преминаването на рибата тон край тяхната част от крайбрежието в определено време от годината. Капаните за риба тон са базирани на тази миграция. Ако климатичните промени повлияят на миграционните модели, това вече не може да бъде надеждна система."

По-малки риболовни общност вече са засегнати от строгите мерки, които бяха въведени за предотвратяването на свръхриболова на червена риба тон в последните две десетилетия, казва Буци.

В началото на новия век "в Италия имаше стотици лодки, които ловяха червена риба тон, тъй като нямаше правила," казва той. "Тогава можеше да се хваща червена риба тон без ограничения, на всякаква възраст, дори преди да са достигнали полова зрялост."

Това облагодетелстваше и големи, и малки риболовни лодки, но също така доведе почти до срив на популацията на червена риба тон през 2007 г.

Строгите нови риболовни квоти доведоха до колапса на голяма част от риболовната индустрия за червена риба тон, казва Буци. "Сега само 12 лодки имат право да ловят червена риба тон," допълва той.

Тази система облагодетелства по-големите лодки. Въпреки че ограниченията помогнаха за възстановяването на популацията, нуждите на по-малките риболовни общности не винаги бяха с приоритет. Според експерта:

"Това е следващото предизвикателство, на което трябва да се обърне внимание."

Въпреки че популацията на червената риба тон се възстанови в последните години, "рискът от изчезването ѝ никога не изчезвал", казва Глейзър.

"Ако успеем да променим нашите политики и разпоредби и направим риболова много по-устойчив, много от рибите ще успеят да се приспособят към климатичните промени," казва тя.

Това обаче е по-трудно за дълголетните видове, като червената риба тон, които не хвърлят хайвера си преди да са навършили осем години, отколкото при малките риби - като сардини и аншоа. Тези по-малки риби се възпроизвеждат много бързо, така че техните популации могат да реагират по-добре на температурните промени.

"По пътя към възстановяването сме," казва Труман. "Трябва просто да направим така, че това няма да бъде осуетено от задаващия се следващ проблем. Има и други проблеми."

Глейзър твърди, че глобалните усилия за спасяването на червената риба тон не са изгубени. "Бих казала предпазливо, че виждаме важни научни подобрения в популацията на червена риба тон по света," казва тя. "А това ми дава надежда."