Старият ви смартфон замърсява Тайланд

В индустриален обект в Източен Тайланд Титипас Чоддаечачайнун пресява купчини скрап, платки и стари компютърни клавиатури в огромен склад край оживена магистрала.

Подобно на криминалисти, тя и екипът ѝ от инспектори от тайландското министерство на индустрията вземат проби от отпадъците и внимателно ги опаковат в чували, за да бъдат отнесени за анализ.

„Голяма част от това очевидно са електронни отпадъци и компанията, която притежава този обект, няма лиценз за обработката им“, заключава тя. „Това е нарастващ проблем в Тайланд.“

Чоддаечачайнун е ръководител на работна група в министерството, която се опитва да се справи с проблема с електронните отпадъци в страната.

Всяка седмица тя и екипът ѝ извършват рейдове в тези нелицензирани заводи, появили се през последните години предимно в селски райони, далеч от погледа на властите.

Проблемът обаче продължава да расте

В миналото Китай е основен получател на електронни отпадъци. Тонове от тях са превозвани по целия свят, предимно от западни държави, за да бъдат изхвърляни и рециклирани евтино в страната.

Но през 2018 г. Пекин забрани вноса. Това принуди спедиторите да търсят други дестинации и много от тях акостираха в Тайланд и други страни в Югоизточна Азия.

Тайланд въведе собствена забрана за внос през 2020 г., но това не реши проблема. Количеството електронни отпадъци, наводняващи страната, се е увеличило двадесет пъти през последното десетилетие, от около 3000 тона годишно преди китайската забрана до 60 000 сега, според екологичната група Earth Thailand.

Голяма част от този тип боклук идва от САЩ и Европейския съюз, където потребителите актуализират мобилните си устройства и компютрите си сравнително често и където потреблението на електрически уреди на глава от населението е високо.

Въпреки че повечето западни страни имат закони за предотвратяване на изхвърлянето на електронни отпадъци в други страни, има начини за заобикалянето им.

Някои отпадъци, например, са умишлено етикетирани като „употребявани електронни стоки за препродажба“, само за да бъдат разглобени и претопени, след като достигнат местоназначението си.

Може ли AI да увеличи количеството на електронните отпадъци?

Мръсен бизнес

Това претопяване е мръсен бизнес, при който се отделят живак, олово и токсични изпарения в околната среда. Но е и доходоносен, произвеждайки мед, злато и други ценни метали и минерали на стойност милиони долари.

„Тайланд не получава нищо от тези бизнеси“, казва тайландският министър на индустрията Акана Промфан пред BBC в Банкок.

„Няма никаква стойност за икономиката, това унищожава околната среда, представлява заплаха и застрашава препитанието на хората. Ето защо сформирах специална работна група, която да се ангажира с пълномащабни мерки срещу тези бизнеси.“

Той казва, че нелицензираните заводи за рециклиране, много от които са китайска собственост, са създали „един вид сметище - международно съоръжение за преработка на боклук - в Тайланд“.

След като електронните отпадъци пристигнат в страната и достигнат до депата, те се подават в гигантски трошачки, които ги редуцират до вид чакъл. След това се претопяват, за да се извлече ценният метал. Промфан казва, че по-голямата част от този метал се изнася за Китай.

Въздействието на този бизнес върху околната среда може да бъде опустошително.

На малкия си парцел в Източен Тайланд 57-годишният Сенг Уонгсена казва пред BBC, че замърсената вода, течаща от близка топилна пещ, е повредила реколтата му от касава. „Растенията не цъфтят както преди“, казва той, оплаквайки се, че миризмата от топилната пещ е толкова лоша, че го държи буден през нощта.

Местни природозащитници казват, че заводът работи незаконно и настояват местните власти да го затворят. Международни организации също водят кампании по тези въпроси.

„Тайланд наистина понесе най-голямата тежест“, казва Джим Пъкет, изпълнителен директор на Basel Action Network - неправителствена организация, която води кампании срещу превоза на токсични отпадъци.

„Ако внасяте този много мръсен материал за рециклиране, ще замърсите почвата си, хората си.“

Борбата на Тайланд срещу електронните отпадъци е част от много по-голям глобален проблем.

Според Организацията на обединените нации, светът произвежда над 60 милиона тона електрически и електронни отпадъци всяка година – два пъти повече, отколкото преди 15 години. Очаква се тази цифра да нарасне с повече от 30% до края на десетилетието.

По-малко от една четвърт от тях се събират и рециклират отговорно, казва ООН. А темпът на рециклиране не успява да се справи с темпото, с което ги генерираме.

Някои държави въведоха закони, за да направят производителите на електронни стоки – като Apple, Samsung, Dell и Hewlett Packard – по-отговорни за приемането обратно на устройствата, след като са достигнали края на жизнения си цикъл, както и за отговорното им изхвърляне.

Тайланд планира да последва примера със собствен закон.

„Надявам се това ново законодателство да влезе в сила възможно най-скоро, може би към края на тази година, може би в началото на следващата“, казва Промфан.