Цените на електроенергията заплашват да спрат усилията на Европа за декарбонизация, като индустриите са изправени пред нарастваща криза на конкурентоспособността, твърдят експерти.

Преходът на Европа към нисковъглеродна икономика губи инерция, тъй като непосилно високите цени на електроенергията продължават да подкопават както приемането на чисти технологии от домакинствата, така и конкурентоспособността на промишлеността, според последното издание на Morningstar „Electrification Observer“.

Въпреки че Европейският съюз е насочил стратегията си за декарбонизация към електрифицирането на ключови сектори – като транспорта, отоплението и тежката промишленост – темпът на промяна остава бавен.

Въпреки щедрите субсидии и амбициозните цели, континентът е на път да електрифицира само 25% от общото си потребление на енергия до 2030 г., което е далеч под необходимите 32% за изпълнение на ангажиментите му за климата.

„Европа се намира в трудна ситуация“, казва Танкред Фулоп, старши анализатор на акции в Morningstar. „Тя носи непропорционална тежест в глобалните усилия за декарбонизация, но високите цени на електроенергията продължават да възпират напредъка. Технологии като термопомпите остават недостъпни за много домакинства, докато енергоемките сектори като химикалите и стоманата са изправени пред структурна загуба на конкурентоспособност в сравнение със САЩ и Китай.“

Промишлеността е притисната, електрификацията на домакинствата буксува

Цените на електроенергията в цяла Европа остават значително по-високи от тези в Китай и САЩ, като разликата се изостри от турбуленцията на енергийния пазар след 2021 г.

Morningstar прогнозира, че потреблението на електроенергия в ЕС ще нараства със слаб годишен темп от 1.1% между 2024 и 2030 г. - едва надминавайки нивата преди COVID - в сравнение с 1.4% в САЩ.

Структурни фактори като мрежови такси и високи данъци вероятно ще поддържат цените високи.

Това поставя традиционните европейски индустрии в неизгодно положение и забавя приемането на електрификацията в домакинствата, въпреки политическата подкрепа, като например разширяването на ценообразуването на въглеродните емисии от ЕС за отопление на жилища от 2027 г.

Внедряването на термопомпи илюстрира предизвикателството. Morningstar очаква само 39 милиона термопомпи да бъдат инсталирани в целия ЕС до 2030 г., доста под целта от 60 милиона.

Електрификацията на жилищните сгради ще се увеличи бавно от 26% през 2023 г. до 28% до края на десетилетието, което ще доведе до намаляване на емисиите на CO₂ само с 1.7% годишно - по-бавно от спада, постигнат през последното десетилетие.

Центровете за данни и електрическите превозни средства носят само незначителни ползи

Центровете за данни се очертават като ключов източник на ново търсене на електроенергия. Morningstar очаква потреблението им на енергия да нараства с 15% годишно, достигайки 182 тераватчаса до 2030 г. Комуналните предприятия, изложени на тази тенденция, като португалската EDP, ще се възползват, заедно с индустриални компании като Schneider Electric.

Въпреки това, голяма част от обучението на модели с изкуствен интелект и хипермащабното разширяване се очаква да останат в САЩ, където по-евтината енергия и по-високият изчислителен капацитет остават привлекателни.

„Въпреки че очакваме продажбите на електрически превозни средства с батерии да представляват 45% от продажбите на автомобили в Европа до 2030 г., електрификацията на транспорта на континента ще се увеличи до само 5% до 2030 г.“, казва Фулоп.

Нетният ефект: Очаква се емисиите на CO₂ от пътния транспорт да намалеят само с 5% до 2030 г.

Договори в химическата промишленост, амбициите за зелен водород избледняват.

Прогнозира се, че химическият сектор на ЕС, който вече се бори с високите разходи за енергия, ще се свие с 10% през следващите пет години.

Междувременно Morningstar рязко ревизира надолу очакванията си за производството на зелен водород, прогнозирайки само 0.6 мегатона до 2030 г. - далеч под целта на ЕС от 10 милиона тона. Високите цени на електроенергията правят зеления водород неконкурентоспособен в повечето държави членки.

Въпреки това, европейските индустриални шампиони все още предлагат селективни възможности за инвеститорите. Ориентираните към ефективност фирми с широки конкурентни предимства, като Atlas Copco, са в добра позиция да се възползват от по-високите за по-дългосрочен период разходи за електроенергия.

Глобалните играчи в химическата индустрия с експозиция в САЩ, като Dow, могат да спечелят, ако Европа намали част от собственото си производство на химикали. А Air Liquide, въпреки слабите перспективи за водород, остава благоприятно позиционирана в рамките на стремежа за индустриална декарбонизация на континента.

Политическият натиск нараства

Тъй като недостигът на електрификация става все по-очевиден, политическият натиск вероятно ще се засили, за да забави или отслаби ключови политики на ЕС в областта на климата. Morningstar посочва планираното постепенно премахване на безплатните квоти за промишлени въглеродни емисии през 2026 г. и ценообразуването на въглеродните емисии за отопление на жилища през 2027 г. като критични моменти.

Дори водещата цел на ЕС за емисиите - 55% намаление до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. - изглежда все по-недостижима.

Morningstar прогнозира 43% спад при настоящите тенденции, като напредъкът в електрификацията е просто твърде бавен, за да компенсира емисиите от изоставащите сектори.

„Европа е заседнала в неловко междинно положение: Тя поема разходите, свързани с декарбонизацията, без да постига мащаба на електрификация, необходим за отключване на растежа“, пише Фулоп.

Разнопосочни перспективи в цяла Европа

Северна Европа, Франция и Иберийският полуостров остават относителните победители в прехода към електрификация.

Благодарение на по-ниските цени на електроенергията, големия капацитет на мрежата и изобилието от чиста енергия, тези региони привличат центрове за данни и зелени индустриални проекти.

И все пак оптимизмът на инвеститорите може би вече е преувеличен. Испанските комунални услуги, например, се представиха значително по-добре през 2025 г.

Като цяло Европа е изправена пред неудобната реалност да плаща цената за декарбонизация, без да се възползва напълно от нейните ползи. С очакваните цени на електроенергията да останат структурно високи, континентът рискува да се окаже заседнал в скъп и политически крехък преход – твърде скъп за изоставяне, но твърде бавен за изпълнение.