Националните климатични политики са сравнително скорошно изобретение. През 1997 г., според мозъчния тръст към Лондонското училище по икономика Grantham Institute, е имало едва 60. До 2022 г. броят им е нараснал до почти 3000. 

Тяхната ефективност обаче се оказва почти невъзможна за измерване. През август международна изследователска група публикува първата глобална оценка на климатичните политики в списание Science.

Проучването, което разглежда около 1500 политики, приложени в 41 страни между 1998 г. и 2022 г., установява, че само 63 могат да бъдат свързани със значително намаляване на емисиите.

Успешните политики имат някои прилики - данъчното облагане, като цяло, е ефективно, както и смесването на различни интервенции.

Във Великобритания, например, изследователите смятат, че редица политики, въведени през 2010 г. - включително въвеждането на минимална цена на въглерода за производителите на електроенергия, постепенното спиране на въглищните централи и по-строгите правила за замърсяването на въздуха - са постигнали 40% намаление на емисиите от електроенергийния сектор.

Взети заедно, изследователите смятат, че 63-те "истории на успеха" в областта на екологичните политики са намалили емисиите с до 1.8 милиарда тона въглероден диоксид - повече от комбинирания нетен сбор на Великобритания, Франция и Германия през 2023 г. 

Това е похвално, но е едва една шеста от необходимото количество да се ограничи повишаването на глобалните температури до 2°C над прединдустриалните нива до края на века.

Няма много доказателства, които да предполагат, че останалите около 1400 политики са свършили някаква работа, но това не означава, че са били пълен провал. Просто реалната им оценка се оказва трудна задача, пише The Economist.

Как се определя ефективността на борбата с климатичните промени?

От една страна, проучването в Science разглежда само краткосрочни ефекти, а от друга - липсата на налични данни означава, че значителни сектори (като селското стопанство), както и огромни региони (като по-голямата част от Африка) са изключени. Но точното им въздействие не е известно.

"Това незнание е в противоречие със скоростта и мащаба на необходимите действия и отчасти е резултат от традиционния фокус на областта върху науката за моделиране, а не върху политиката", обяснява Ян Минкс, който ръководи работната група за приложна наука за устойчивост в Изследователския институт на Меркатор в Берлин. 

Прогнозите за климата се събират рутинно и се оценяват в обширните доклади за оценка, публикувани от Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC).

Няколко влиятелни международни институции, като ОИСР и Световната банка, преразглеждат усилията на държавите в областта на околната среда и дават препоръки за това как те могат да се подобрят.

Но като цяло, те не анализират действителното въздействие на специфичните интервенции върху емисиите, нито пък повечето правителствени доклади.

Не е задължително обаче нещата да стоят по този начин, пише още The Economist. Учените в други области редовно извършват систематични прегледи на политиките и мерките, в които се събират и анализират широк набор от доказателства по прозрачен и възпроизводим начин.

"В клиничните изследвания и проучванията на общественото здраве това е абсолютно норма през последните 30 години“, казва Алън Дангур, ръководител на екипа по климата и здравето в Wellcome - институт за финансиране на изследвания, базиран в Лондон.

Той припомня, че 80 систематични прегледа, свързани с епидемиологията, са били публикувани на ден през 2019 г. само на английски език.

И Минкс, и Дангур са сред поддръжниците на инициативата за създаване на нещо подобно в политиката за климата. Първата стъпка е да бъдат убедени правилните хора, които взимат решенията за съответните политики, като, в същото време, е необходимо и ускоряване на процеса. 

Може ли AI да помогне на климатолозите?

Моделите с изкуствен интелект, които се справят отлично с повтарящи се и продължителни задачи, като идентифициране и смилане на подходящи документи, могат да помогнат.

Самата изследователска група, която стои зад статията в Science, използва комбинация от машинно обучение и статистически анализ, за да свърже намаляването на емисиите с потенциалните политики.  

AI моделите могат да помогнат и за поддържането на съществуващата база данни актуална. Тъй като научното разбиране на климатичната система все още се развива (например, колко затопляне трябва да се очаква от всяка допълнителна единица въглероден диоксид в атмосферата все още е горещо обсъждана тема), това би помогнало на политиците да вземат възможно най-добрите решения.

Вече имаше съгласувани усилия за създаване на такива „живи“ платформи по време на пандемията от COVID-19. Минкс и Дангур смятат, че е необходима подобна версия за политиките в областта на климата - и то бързо. 

"Остават ни 30 години, за да намалим емисиите до нетната нула. Ние наистина трябва да бъдем ефективни, трябва да бъдем пестеливи и трябва да прилагаме строгост – и това започва в науката и свършва в политиката“, коментира Минкс пред The Economist. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !