На ветровитото западно крайбрежие на Япония - в регион, известен с обилните снеговалежи и производството на саке, се намира най-голямата атомна електроцентрала в света, която обаче не работи.

АЕЦ „Кашивазаки-Карива“ - комплекс до морето с площ от 4.2 млн. кв. метра, някога беше перлата в короната на стратегията на Япония за увеличаване на дела на атомната енергия до 50% от енергийния микс на страната до 2030 г.

Вътре в нея има изложен сертификат в рамка от Гинес, който потвърждава потенциалния производствен капацитет от 8.2 гигавата като най-големия в света.

В момента това производство, което е достатъчно за захранването на над 13 милиона домакинства, е нула. Седемте реактора в KK, както е известна електроцентралата, са спрени след цунамито от 2011 г. и последвалата авария в атомната централа във Фукушима в Източна Япония, която накара правителството да преосмисли зависимостта си от атомната енергия.

Това решение се оказва скъпо – бедната на ресурси Япония харчи повече пари за внос на въглища, втечнен природен газ и други енергийни източници (около 27 трлн. йени, или 172 млрд. долара) през миналата година, отколкото печели от износа на автомобили.

Японските домакинства и компании бяха поставени под натиск да пестят електроенергия по време на периоди на пиково потребление. А упоритото използване на изкопаеми горива от страна на Япония заплашва да направи обещанията ѝ по отношение на климатичните промени неизпълними.

Сега, докато страната се стреми да подсили икономиката, ухажвайки производители на чипове, като Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. и гладните за електроенергия AI центрове за данни, се разгаря дебат относно това дали KK и нейният собственик Tokyo Electric Power Co. (Tepco) - оператор и на централата във Фукушима, заслужават втори шанс.

Япония не е единствената страна, която поглежда отново към атомната енергия. В един от своите сценарии Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че капацитетът за генериране на електроенергия от атомни централи може да нарасне с 24% до 2030 г. и със 140% до 2050 г., в сравнение с нивата от 2022.  

Най-малко 15 държави строят нови атомни реактори, като лидер е Китай, която е в процес на разработка на 24 реактора, информира BloombergNEF през април. Индия иска да утрои ядрения си капацитет до началото на 30-те години. Дори петролният гигант Саудитска Арабия води преговори със САЩ за изграждането на своята гражданска ядрена програма.

Нито една от тези държави обаче не разполага със съоръжение като KK.

“Много важно е Япония да може да разчита отново на Кашивазаки-Карива,” заяви през март в Токио Рафаел Мариано Гроси, генерален директор на Международната агенция за ядрена енергия (МААЕ).

“Колко страни разполагат с толкова неизползван капацитет? На много от тях им се иска просто да го имаха.”

Въпреки всичко, повторното пускане на спрени реактори, да не говорим за изграждането на нови, е политически трудна задача. Атомните централи могат да осигуряват постоянно безвъглеродна енергия, за разлика от вятърната и слънчевата, но построяването на нови съоръжения често отнема повече от десетилетие, а те генерират отпадъци, които остават опасни хиляди години.

През 2017 г. два спрени реактора на KK получиха одобрения от ядрения регулатор за възобновяване на дейността, но нито компанията, нито правителството са посочили дата кога би могло да се случи това, тъй като все още не са получили одобрението на местните власти.

Парламентът на префектура Ниигата, в която се намира KK, трябва да заседава този месец и вероятно ще обмисли дали да подкрепи рестарта.

Патовата ситуация идва в период, в който правителството на премиера Фумио Кишида започва основен преглед на своята енергийна стратегия – процес, който се случва поне веднъж на всеки три години и включва панел от ръководители на компании, учени, политици и индустриални организации.

Членовете ще обсъждат цел за дела на електроенергия, генерирана от атомни централи и вероятно ще вземат предвид оплакванията, че Япония не прави достатъчно за повишаване на дела на чистата енергия.

Няма много аргументи в полза на това, че Япония се нуждае от нов начин да захранва своята икономика на стойност 4.1 трлн. долара. Руската инвазия на Украйна и конфликтите в Близкия изток очертаха рисковете от зависимостта от вносна енергия, на която Япония разчита за 70% от генерираната електроенергия. Междувременно, 21 атомни реактора в цялата страна стоят неизползвани.

Япония рестарира други атомни реактори (общо 12 от 2011 г. насам), но рестартирането на каквото и да било, под управлението на Tepco, носи известна символика.

Доверието в Tepco беше подкопано през 2007 г., когато земетресение с магнитуд 6.8 по скалата на Рихтер нанесе поражения на KK, което доведе до изпускането на радиоактивни материали и разследване от страна на МААЕ. Компанията реагира с редица мерки, сред които и подсилването на реакторите.

Катастрофата от Фукушима четири години по-късно нанесе по-голям удар на компанията. Тя не успя да охлади реакторите в местната атомна електроцентрала след спирането им, предизвикано от цунами, което доведе до изпускането на радиация.

Над 150 000 души бяха разселени, а някои райони все още остават недостъпни. Инцидентът е считан за най-тежката ядрена катастрофа в света от Чернобил през 1986 г.

През 2021 г. ядреният регулатор временно забрани на Tepco да развива дейност в KK след открити пропуски в сигурността, в това число и случай, при който служител използва документ на друг служител, за да влезе в централната контролна зала. Властите вдигнаха тази забрана през декември.

Компанията казва, че е предприела мерки по отношение на безопасността. На уебсайта ѝ са посочени осем начина, по които работи, за да направи KK “най-безопасната атомна централа в света.”

Те включват издигането на 15-метрови морски стени и бариери срещу наводнение и изграждането на резервоар за вода с капацитет 20 000 тона, което се равнява на 30 басейна с олмпийски размери, за охлаждането на реакторите при извънредни ситуации.

Въпреки това, опасенията относно безопасността се появиха отново тази година, когато на Нова година земетресение с магнитуд 7.6 по- Рихтер удари намиращия се наблизо полуостров Ното. KK беше минимално засегната, но местни ръководители заявиха, че случилото се е било тревожно.

Дори и с приложените мерки за безопасност, жителите на Ниигата няма много какво да спечелят от рестарта на KK. Електричеството за префектурата се генерира от различна компания за комунални услуги - Tohoku Electric Power Co.

Ако KK възобнови работата си, произвежданата там електроенергия ще отива за жителите на Токио, на над 200 км разстояние, докато местните само ще поемат риска.

Преди Фукушима много селски общини в Япония бяха убеждавани да приемат атомни централи заради субсидиите от правителството. Тези плащания предоставяха финансов буфер срещу тенденцията на обезлюдяване в селските райони - на фона на застаряващото население и мигриращите към големите градове хора.

Много местни лидери вече преосмислят този компромис.

Въпреки всичко, ако KK и всички други спрени японски атомни централи заработят отново, това би осигурило само временно спасение. Страната има нужда всичките 10 реактора, които изчакват одобрението на регулаторите, да заработят, за да постигне настоящата си цел през 2030 г. 20%-22% от електроенергията да се генерират от атомни централи, според анализ на BNEF. А повечето от тези реактори ще имат ограничен живот.

Движението обаче набира все повече инерция.

Инвеститори вече се позиционират за възраждането на атомната енергия. Наскоро акциите на Tohoku Electric поскъпнаха с най-много от 2013 г. вследствие на вероятността за възобновяване на работата на един от нейните реактори, докато Kyushu Electric Power Co. набра 30 млрд. йени на фона на голямото търсене за първите екологични облигации в страната, обвързани с финансирането на проекти за атомна енергия.

Министерството на търговията на Япония, което отговаря за енергийната политика на страната, изпрати високопоставен служител през март, който разговаря с губернатора на префектура Ниигата за рестарт. Tepco пък е заредила ядрено гориво в 7 реактор в KK.

Анализирайки предишни случаи на рестарт на атомни реактори в Япония, от BNEF прогнозират, че Tepco би могла да възобнови дейността на седми реактор в KK през октомври. Засега няма официална дата за това.

Сагата с KK подчертава деликатния баланс, пред който са изправени много държави, опитвайки се да балансират между опасенията относно здравето и безопасността и енергийните нужди на нациите и целите по отношение на климатичните промени.

Нов инцидент, като този във Фукушима, би нанесъл опустошителен удар на усилията за пускане на допълнителни ядрени мощности и би отложил допълнително постигането на климатичните цели.

В офиса си в град Кашивазаки кметът Масахиро Сакурай признава плюсовете и минусите от рестарта поне на някои от реакторите на KK.

“Разбира се, има опасения относно радиацията от потенциални инциденти. Има обаче и реални заплахи от климатичните изменения — от смъртни случаи вследствие на топлини удари до наводнения и пожари. Ядрената енергия все още е необходима, за да се борим с това.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !