На около 100 км западно от столицата на Филипините се намира огромният бетонен корпус на атомната електроцентрала Батаан.

Завършената през 1986 г. атомна електроцентрала е първата в Югоизточна Азия. Само че тя не е произвела дори и киловат електроенергия, тъй като така и не влиза в експлоатация.

Днес, повече от три десетилетия след завършването й, подкрепата за отварянето на електроцентралата се увеличава.

Повишаващите се енергийни разходи и неизменната заплаха от климатичните промени за пореден път обръщат посоката на вятъра към ядрената енергия по света. Защо не и във Филипините - развиваща се икономика, в която електроенергията е съществено важна, но скъпа и често мръсна?

Истинският въпрос обаче е колко лесно е да бъде стартирана 38-годишна атомна електроцентрала, която никога не е използвана?

Амбициозно или налудничаво?

В продължение на повече от десетилетие филипинският конгресмен Марк Коуанко води битка за отварянето на електроцентралата, което е амбициозна, а според някои и налудничава идея. Той твърди, че строителството на електроцентралата е изключително качествено.

"Не мисля, че има как да задействат тази електроцентрала," казва пред BBC чуждестранен дипломат при споменаването на Батаан. "Това изглежда като инцидент, който изчаква да се случи.", гласи друг отговор при вида на снимка на ядрената централа.

И така - кой би искал да се заеме с това? Отговорът е: президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши. За него атомната централа е недовършена семейна работа. Тя представлява това, което можеше да бъде, ако баща му не беше свален от власт.

В средата на 70-те години на миналия век, когато световната икономика се възстановява от петролния ценови шок, президентът Фердинанд Маркос-старши решава да внедри атомната енергия във Филипините.

Това щеше да нареди страната до Япония и Южна Корея като пионер в ядрената енергия в Азия. Маркос-старши възлага на щатската компания Westinghouse да построи два реактора на полуостров Батаан, от далечната страна на Манилския залив.

До края на 1985 г. първият реактор е завършен и готов да бъде зареден с ядрено гориво. През февруари на следващата година обаче Маркос пада от власт, след като 2 милиона протестиращи излизат по улиците на Манила, настоявайки за край на неговата диктатура.

Само осем седмици по-късно започва да се появява информация за ужасен инцидент в ядрена електроцентрала в тогавашния Съветски съюз, а думата, която набира популярност в цял свят, е Чернобил.

Така плановете за зареждането на електроцентралата Баттан с ядрено гориво са отложени за неопределен период от време.

Вътре в завода контролната зала изглежда шокиращо остаряла, почти като музей, пише BBC. Панелите на стените са осеяни с десетки аналогови циферблати. Под тях контролният панел представлява гора от черни механични ключове.

Коуанко обаче не обръща внимание на тези неща. "Хората винаги използват аналогията с коли или мотоциклети. Начинът на стареене на един ядрен реактор обаче е чрез бомбардиране с неутрони. Засега този реактор не е подлаган на нищо такова, така че на практика той е чисто нов."

Той не отрича, че системите в завода ще имат нужда от доста работа, а това ще изисква време и пари. Той казва, че южнокорейският ядрен оператор KEPCO, който управлява сходна ядрена електроцентрала в Пусан, е предложил да обнови тази в Батаан срещу около 1.5 млрд. долара.

Единственият реактор на централата, тъй като втори така и не е построен, е с капацитет от 620 мегавата, което е близо наполовина на съвременните реактори.

Коуанко изтъква нееднократно, че Батаан няма да е единствената стара ядрена електроцентрала, която ще бъде пусната в експлоатация.

Това е правено и преди в американския щат Тенеси. Работата по електроцентралата Watts Bar Two започва през 1973 г., дори и преди Батаан. След това обаче проектът е спрян в продължение на десетилетия, преди да решат да довършат сторителството през 2009 г., казва конгресменът.

"През 2016 г. тя стана най-новата атомна електроцентрала на САЩ. Ако е ок там, защо не можем и тук?" пита той.

За президента Маркос-младши това може би е най-добрата възможност да съживи мечтата на своя баща. Войната в Украйна доведе до нов глобален ценови шок при енергийните продукти, а Филипините бяха засегнати сериозно.

Общо 50% от електроенергията в страната се добива от въглища, а 90% от тези въглища се внасят от Индонезия, според доктор Карлос Аркила от Филипинския институт за ядрени изследвания.

Филипините разполагат и с едно малко газово поле, но залежите в него свършват. Цените на електроенергията са се удвоили през последните 12 месеца, а страната става по-зависима от когато и да било от вносните изкопаеми горива.

"Средно 10% от доходите на филипинците вече отиват за сметки за електричество," казва Аркила, допълвайки, че цените ще се покачват още.

Спящото чудовище

Ефектът е най-голям върху най-бедните. 47-годишната майка на шест деца Марилу Калика, която работи като хигиенист на непълен работен ден в правителствена сграда, казва, че не е плащала сметките си за електричество за последните три месеца, тъй като след като купи храна не ѝ остават пари.

До момента дължи около 5 000 песо (100 долара) за електроенергия, като казва, че цената е два пъти по-висока, в сравнение с преди година.

Въпреки проблемите на бедните филипинци, опитите за отварянето на електроцентралата Батаан и намаляването на енергийните разходи на страната срещат сериозна опозиция.

Организации, които са против атомната енергия, казват, че въвеждането на централата в експлоатация ще отнеме години и няма да помогне с нищо на хора, като Калика.

Вместо това, казват те, правителството би трябвало да инвестира в проекти за вятърна и слънчева енергия, които са по-евтини и много по-лесни за изграждане.

"Ако направят така, че ядрената електроцентрала да заработи, до 2040 г. тя ще допринася с едва 2.5% от електроенергията във Филипините", казва Дерек Кабе, която оглавява движението „Батаан без ядрена енергия“.

Тя казва, че поколението на нейните родители се е борило да спре пускането на централата през 80-те години, а тя е готова да направи същото сега.

"Не можем да позволим на чудовището да оживее отново," казва тя. "Наричаме я спящото чудовище и не можем да позволи чудовището да бъде събудено."

Противниците на електроцентралата правят сравнения между Филипините и Япония и между Батаан и ядрената електроцентрала във Фукушима, която беше унищожена при цунами през 2011 г.

Във Филипините има над 20 активни вулкана. В страната често има земетресения, а тя също така е уязвима на цунамита.

Коуанко обаче твърди, че не може да има сравнение с инцидента в Япония, защото Батаан се намира на 18 метра над морското равнище и при цунами с мащабите на това от Фукушима електроцентралата дори не би се намокрила.

Около 60% от филипинците казват, че подкрепят изграждането на ядрени мощности в страната. В същото време, изглежда няма научна причина тази реликва от 70-те години на миналия век да бъде спряна някой ден да произвежда електричество.

Най-голямото препятствие пред това е политическо. Във Филипините президентът може да заема поста само за един 6-годишен мандат. За Коуанко моментът е сега, защото 37 години по-късно историята е направила пълен кръг.

"През 80-те години искахме да сме независими от изкопаемите горива. Сега, през 2023 г., отново имаме енергийна криза, а президент на Филипините отново е Маркос."