Живописни градчета в Централна Европа бяха залети с кална вода, след като обилни валежи през уикенда превърнаха спокойни потоци в бушуващи реки, които унищожиха част от инфраструктурата.

Наводненията убиха най-малко 15 души и унищожиха сгради от Австрия до Румъния.

Разрушението идва след опустошителните наводнения по света през миналата седмица, когато цели села бяха потопени в Мианмар, а близо 300 затворници избягаха от срутил се затвор в Нигерия, където наводненията засегнаха над 1 милион души.

Учени по климата казват, че са обезпокоени от пораженията, но не са изненадани от интензивността. “Катастрофалните валежи, които засегнаха Централна Европа, са точно това, което учените очакват от климатичните изменения,” казва пред The Guardian Джойс Кимутай от института Грантъм към Imperial College London.

Според нея, смъртните случаи и пораженията в Африка и Европа подчертават “колко слабо подготвен е светът за такива наводнения”.

Учените внимават, когато приписват екстремните валежи на човешкото влияние, тъй като водният цикъл се оформя от много фактори. Въпреки че е добре установено, че горещият въздух може да задържа повече влага, това дали има силни дъждове зависи и от наличната вода, която може да се изсипе под формата на дъжд.

Соня Сеневиратне, учен по климата от ETH Zürich, казва, че непосредствените анализи на наводненията в Централна Европа предполагат, че по-голяма част от водните пари идват от Черно и Средиземно море, които са се затоплили в резултат на причинените от хората климатични изменения, което е довело до изпаряването на повече вода във въздуха.

“Интензивността на силните валежи се увеличава средно със 7% на всеки градус глобално затопляне,” казва тя. “В момента имаме глобално затопляне от 1.2 градуса по Целзий, което означава, че силните валежи са средно с 8% по-интензивни.”

Данните от метерологични станции показват, че изблиците от валежи са станали по-сериозни в Германия, Полша, Австрия, Чехия, Унгария и Словакия от 1950 г. насам, казва Кимутай.

В Полша валежите са разрушили мост и са отнесли къщи, според местни медии. В Чехия хеликоптери спасяваха блокирани от придошлите води граждани. В Австрия при спасителните операции има загинал огнеборец.

В австрийската столица Виена, която беше домакин на най-голямата конференция по въпросите на времето и климата в Европа от 2005 г. насам, валежите наводниха магистрала и затвориха линии на метрото.

Климатологът от ETH Zürich Ерих Фишер, казва, че учените на конференцията са обсъждали по време на обяд на брега на Нов Дунав физиката на това как климатичните промени увеличават интензивността на валежите.

“Има ирония в това сега да виждаме наводнени тези брегове, на които седяхме на слънце и обсъждахме науката за екстремните валежи.”

Броят на загиналите при наводнения зависи от това колко добре общностите се подготвят за валежите и реагират на ефектите от тях.

Учени са призовавали правителствата да инвестират в приспособяването към екстремни метеорологични явления посредством системи за ранно предупреждение, по-устойчива инфраструктура и схеми за оказване на подкрепа на жертвите, докато в същото време прекратяват зависимостта си от изкопаемите горива.

“Ясно е, че дори силно развитите държави не са в безопасност от климатичните промени,” казва Фридерике Ото, учен по климата в Института Грантъм.

“Докато светът изгаря петрол, природен газ и въглища, обилните валежи и други екстремни метеорологични условия ще се засилват, което ще прави нашата планета по-опасно и скъпо място за живот.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !