• В откровен разговор за предаването „Финес“ по Дарик Радио стилистът Антония Йорданова споделя своите наблюдения за липсата на индивидуалност в съвременната мода.
  • Тя критикува остро тенденцията за уеднаквяване чрез козметични процедури и медикаменти за отслабване, и говори за трудния, но освобождаващ процес на прекратяване на токсични взаимоотношения.

Стилистът Антония Йорданова гостува в предаването „Финес“ с водещ Инес Павлова по Дарик Радио, за да обсъди промените в живота, модата и вдъхновението през последните 14 месеца.

В един откровен разговор тя сподели своите виждания за цветовете в живота, себеизразяването чрез облеклото и трудните, но необходими равносметки в човешките взаимоотношения.

Завзема ли сивотата света на модата?

Една от основните теми в разговора беше усещането за нарастваща липса на цвят и индивидуалност не само в облеклото, но и в емоциите на хората.

Според Йорданова, светът все повече е доминиран от пастелни, сиво-бежови и черни нюанси, които отразяват и вътрешното състояние на обществото.

„Очаквам като отида някъде, където и да е, да видя повече цвят, но това все по-малко се случва“, споделя тя, като дава пример с пътуванията си. По думите ѝ, единствените места, където все още може да се усети „щастието в цвят“, са далеч от Европа – в държави като Бразилия, както и в Африка и Южна Америка.

Тя разказва за скорошно преживяване в Париж, където за първи път се е почувствала точно както в София по отношение на реакциите към облеклото ѝ.

"Виждаш, че всъщност всичко, което е свързано с индивидуализъм, с по-ярко изразяване или заявяване изобщо на някаква индивидуалност и на някакъв стил, е абсолютно шокиращо. Хората са станали като една бойна единица с униформа."

Според нея тази тенденция към униформеност е довела до криза в модните среди, като дори магазините на големите марки в европейските столици са празни.

Естетиката и себеизразяването чрез визия стават все по-малко важни, изместени от комфорта на „три нюанса – бежево, сиво и леко захабено бяло, маратонки, кецове и тениски“.

Дрехите като психология на себеизразяването

Антония Йорданова е категорична, че начинът, по който изглеждаме, е форма на комуникация и анализ. Тя отхвърля твърдението, че хората не трябва да бъдат оценявани по дрехите.

„Аз не го оценявам, аз го анализирам, аз го сканирам. Така ми работи мозъкът, така съм се научила. Всеки човек казва повече, отколкото си представя, с начина, по който изглежда, с начина, по който ухае, с начина, по който се движи“.

Според нея истинското щастие идва, когато човек започне да се облича заради себе си, а не заради чуждото мнение. Тази философия е в основата на нейния бунт срещу глобализацията, която уеднаквява всичко – от модата до храната и заведенията.

Епидемията на „оземпиковите жени“ и унифицираната визия

Йорданова остро критикува съвременната тенденция за постигане на слаба фигура чрез медикаменти като Ozempic, особено сред жени, които нямат медицинска нужда от тях. Тя нарича това „епидемия на оземпиковите жени“ и я оприличава на слагането на „черна рокля, за да се слея с другите“.

"Това са оглозгани жени, които стоят с едни тъпи усмивки и виждаш, че те абсолютно си вярват, че в момента, в който са си измукали с тези медикаменти 10, 15, 20 или 30 кг, изведнъж всичко се е наредило."

Тя разкритикува и бивши активистки на „боди позитивити“ движението, които след като са отслабнали с помощта на тези препарати, са започнали да промотират новите си тела.

За нея това е част от по-голям проблем – липсата на критично мислене и сляпото следване на трендове като бели фасети и изкуствени мигли, които водят до „copy-paste“ визия без никаква индивидуалност.

Прочистване от „хора паразити“: За битките в приятелството

В рамките на разговора темата се насочи към човешките взаимоотношения и нуждата от периодична равносметка. Повод за това стана скорошна публикация на Йорданова, в която тя пише:

„Има значение кого пускаме до себе си. Огромно. И при приятелството е като в любовта. Има хора паразити, които дълго време не виждаме ясно, а ни костват много години.“

Според нея е здравословно човек да се освобождава от хора, които:

  • Вменяват вина.
  • Товарят със своя товар.
  • Генерират тъжна и деструктивна енергия.

Тя споделя, че този неин пост затваря почти двегодишен период на сериозна битка със самата себе си, докато приеме настъпила промяна в близки отношения.

„Когато се умееш да затвориш вратата след себе си и си кажеш „аз съм продължила напред“, е много зареждащо“.

Ключът към този процес е честният диалог със самия себе си – да признаеш собствените си грешки, преди да търсиш вината в другите. Когато обаче балансът е нарушен и даден човек вече не отговаря на моралните и етични норми, е време да се продължи напред, макар процесът да е болезнен и самотен.

Целият разговор можете да проследите във видеото.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google