Европейската комисия официално вписа странджанския билков чай в Регистъра на географските означения на съюза, с което той вече има статут на Защитено наименование за произход (ЗНП).

Това е второто Защитено наименование за произход от региона на Странджа - след странджанския манов мед, припомнят от земеделското министерство.

Тази стъпка отваря нови възможности за местните производители, които отговарят на одобрената спецификация и ще бъдат контролирани от акредитирана сертифицираща организация.

Инициативата за регистрация идва от групата производители „ДАР-3 СС – ДЗЗД“, като е подета още през април 2021 г.

Какво представлява странджанският билков чай?

Билковият чай се произвежда от листа и цветове на растение от рода Sideritis (семейство Lamiaceae).

Култивирането му трябва да се извършва само върху площи с подходящи за целта изложения и тип на почвите (алкални почви, които може да са и около варовикови скали), максимално близки до флористичните характеристики в самородните находища на растение от рода Sideritis.

Такива са в района на петте общини в Странджа:

  • Малко Търново,
  • Приморско,
  • Созопол,
  • Средец, 
  • Царево.

Продуктът се отличава с характерен леко сладникав вкус, деликатен ароматен букет и високо съдържание на антиоксиданти и фенолни съединения. Чаят се използва не само като напитка, но и като природно средство с доказани антибактериални и антивирусни свойства.

Със странджанския билков чай България вече има шест защитени храни в ЕС – три Защитени наименования за произход („Странджански манов мед“, „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“), две Защитени географски указания („Горнооряховски суджук“, „Българско розово масло“) и седем продукта с Характерен традиционен специалитет.