Гледайки надолу по улица в Даулатпур - селце в индийския щат Пенджаб със смесица от еклектична и цветна архитектура, фотографът Раджеш Вора чувства, че е извадил късмет.

Пред него има копие на самолет на Air India върху бледозелена сграда. От другата страна на улицата се намира копие на армейски танк, кацнал на върха на жълта резиденция.

Въпреки че изглежда сякаш тези структури идват от увеселителен парк, те, всъщност, са сложни резервоари за вода, разположени на покривите на частни домове.

Снимките на Вора на този феномен - традиция, възникнала на територията на северозападния щат преди около пет десетилетия, се превръщат в многогодишен проект, който базираният в Мумбай фотограф сега излага в Les Rencontres d'Arles във Франция.

Той посещава 150 села и заснема стотици от тези структури, разказва CNN. Показният декор е „брилянтна идея, съчетаваща форма и функция“, каза Вора.

За първи път той забелязва резервоарите за вода, докато работи в региона през 2014 г. Признава, че го удивява интегрирането на скулптурите върху къщите, построени от местни занаятчии.

Увенчавайки покривите на тези домове, необичайните символи за статус често са поръчвани от индийски емигранти, които се завръщат у дома през годината, или от техните семейства, които все още живеят в региона.

Някои са функционални резервоари за вода, докато други стоят върху по-традиционни водопроводни конструкции. Всеки разказва конкретна история, обяснява фотографът.

„Ако някой спортува, ще сложи футболна топка, ако е готвач, ще сложи тенджера под налягане... ако някой обича хубаво питие, ще сложи бутилка уиски“, обяснява той. Самолети, танкове и автомобили също са популярни мотиви.

„Всичките им лични стремежи са въплътени в техните къщи.“

Миналата година Вора публикува книга „Всекидневни паметници“, която включва изображения от някои посетени от него села и обединява текстове от експерти, изследващи уникалната традиция.

Те установяват, че в региона има около 30 занаятчии, които работят със собствениците на жилища и техните семейства, за да създадат тези скулптури.

Имиграционни икони

Вора се натъква на сградите случайно, докато посещава гурдвара (сикхски храм) в село Талхан, докато работи върху фоторазказ за глобалната миграция. В храма посетителите носят предложения за копия на самолети с надеждата, че ще бъдат благословени с бързо одобрение за виза, за да напуснат Индия.

Фотографът разбира, че много от успелите, в крайна сметка, се връщат в селата си, за да добавят самолети към екстериора на новопостроените си домове.

В рамките на шест пътувания от 2014 до 2019 г. Вора разбира по-добре пълния обхват на тенденцията. Тя стартира някъде през 70-те години на миналия век, когато пенджабски диаспорни общности процъфтяват в Канада, Обединеното кралство, Съединените щати и в други страни.

С нарастването на популярността на резервоарите за вода, проектирани по поръчка, местните строители се специализират в занаята. Предпочитаните модели променят популярността си през годините - когато страната започва да произвежда своя популярен ван Maruti през 80-те години, той се появява и в домовете.

Фотографът наблюдава как архитектурни стилове от различни страни започват да се смесват в селата, докато собствениците връщат у дома идеи от чужбина за уникален ефект.

Но документирането на водните резервоари се оказва трудно, когато той стартира проекта. Отдалечените райони на Пенджаб все още не са картографирани от Google, затова фотографът посещава селата и се надява на най-доброто.

„В някои дни съм късметлия – може да снимам три или четири вида резервоари за вода. В други нито един“, казва Вора. Село Даулатпур, в което могат да се видят множество различни дизайни, е рядкост.

Вора не знае дали традицията ще продължи или ще се промени, тъй като регионът продължава да става свидетел на големи промени - особено когато индийците от маргинализирани среди придобиват по-голяма икономическа мобилност и второ или трето поколение имигранти трупат богатство в чужбина.

„Ще се върнат ли в Индия? Ще построят ли собствени къщи? Ще се погрижат ли за тези къщи? Не знаем. Тези имоти са нетрайни, ако не ги поддържате, след 30 или 40 години може би ще изчезнат.“

Фотографът се надява да продължи да създава архив на отличителното архитектурно наследство на Пенджаб. Той ще продължи да търси дом, чийто отличителен дизайн да стане икона на неговите интереси. „Трябва да е фотоапарат“, казва той през смях.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !