Само месец след като Китай обяви, че ще ограничи износа на германий и галий, които са съществено важни за производството на полупроводници, доставките на двата метала за чужбина паднаха до нула.

От Пекин казват, че след това са одобрили лицензи за износ, но ограниченията са ясно предупреждение, че Китай разполага с мощно оръжие, което може да използва в търговската война за бъдещето на технологиите.

Ограниченията бяха наложени, след като САЩ, Европа и Япония ограничиха продажбите на чипове и оборудване за производството им за Китай, за да отрежат достъпа на страната до ключови технологии, които могат да се използват от армията.

“Все още е прекалено рано, за да се каже колко затегнати ще са ограниченията. Ако обаче Китай блокира големи количества от износа, това ще предизвика нарушения на веригата на доставките за непосредствените потребители,” казва пред CNN Ксяоменг Лу, директор геотехнологии в Eurasia Group.

Китай е почти монополист в производството на двата елемента. Миналата година страната е допринесла с 98% от глобалното производство на галий и с 68% от производството на рафиниран германий.

За САЩ и нейните съюзници има алтернативи, но създаването на независима верига на доставките за галий и германий може да изисква инвестиция от над 20 млрд. долара, според Марина Жанг, доцент в Технологичния университет в Сидни. Разработването ѝ също така би могло да отнеме години.

Може обаче да няма друга опция.

Въпреки че минералите съставляват само “няколко стотин милиона долара” от световната търговия, според Жанг, те са от съществено значение за веригите на доставки на международните индустрии на полупроводници, отбрана, електромобили и комуникации, всяка от които се оценява на стотици милиарди долари.

Доминацията на Китай

Китай доминира в производството на двата елемента поне от десетилетие.

Галият е мек метал със сребрист цвят, който може да се реже с нож. Използва се често за производството на съединения, които пък се влагат в радиочестотни чипове за смартфони и сателитни комуникации.

Германият е твърд, сиво-бял металоид, който се използва в производството на оптични влакна, предаващи светлина и електронни данни.

Нито един от тях не е наличен самостоятелно в природата. Те обикновено се формират като страничен продукт от добива на по-често срещани метали, най-вече алуминий, цинк и мед.

Обработката на тези елементи може да бъде “скъпа, трудна в техническо отношение и енергоемка,” според Ева Манти, анализатор в ING Group.

“Китай доминира в производството на тези два метала не защото са редки, а защото може да поддържа разходите за производството им относително ниски,” казва той.

В периода 2005 – 2015 г., китайското производство на галий с ниска чистота скача от 22 до 444 метрични тона, според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Анализатори от мозъчния тръст казват, че водещата позиция на Китай в алуминиевата индустрия е позволила на страната да се сдобие с доминиращ дял от глобалното производство на галий.

Нещо повече, Китай прилага стратегически политики за увеличение на производството, в това число изискване спрямо производителите на литий в страната да създават капацитет за извличането на галий.

Това са причините, поради които в последните 10 години производството на галий извън Китай на практика е икономически неизгодно.

В периода 2013 – 2016 г. Казахстан, Унгария и Германия прекратиха първичното производство на галий. Германия обяви през 2021 г., че ще го възобнови заради повишаващите се цени.

Други доставчици

Има обаче и алтернативни доставчици.

Русия, Япония и Южна Корея съставляват 1.8% от глобалното производство на галий през 2022 г. По отношение на елемента германий, канадската Teck Resources е един от най-големите производители в света.

Щатската компания Indium Corporation също е водещ световен производител на германиеви съединения и сплави. Канадската 5NPlus и белгийската Umicore произвеждат и двата елемента.

“Ще е необходимо време обаче, за да се премине към алтернативни източници на предлагане,” смята икономическият историк Крис Милър. Това също така може да се окаже скъпо.

Глобалните миннодобивни компании може да започнат да продават германий и галий, ако Китай се опита да прекъсне предлагането, смята Грегъри Алън, директор на Wadhwani Center for AI & Advanced Technologies.

“Това няма да се случи веднага, но някои компании вече дадоха индикации, че имат такива намерения.”

През юли от руската държавна компания Rostec заявиха пред Reuters, ча са готови да увеличат добива на германий за местна употреба, след като Китай обяви, че ограничава износа.

Базираната в Нидерландия Nyrstar също обмисля потенциални проекти във връзка с галия и германия в Австралия, Европа и САЩ.

“Дори и ако предлагането на тези материали бъде крайно ограничено, галият може да бъде заменен със силиций или индий при производството на чипове,” казва Лу от Eurasia Group.

Цинковият селенит пък е функционален заместител на германия в определени приложения, допълва тя.

Рециклирането е друга опция.

През август Китай не е продала никакви количества германий или галий извън своите граници. Това може да се е променило през септември, тъй като от Министерството на търговията обявиха, че са одобрили експортни лицензи на китайски компании.

Първоначално цените на двата метала се очаква да нараснат, според Манти. Цената на галия беше 1 965 юана (269 долара) за метричен тон във вторник, което е със 17% повече, в сравнение с 1 юни , според китайския уебсайт ebaiyin.com.

Цените на германия са се повишили с около 3% за същия период.

“По-виските цени, от своя страна, ще засилят конкуренцията, като направят производството по-конкурентно по отношение на разходите в страни, като Япония, Канада и САЩ, което на свой ред ще намали доминацията на Китай и на двата пазара,” казва Манти.

“Ще е необходимо време за изграждането на преработващи предприятия, но с времето пазарите и веригите на доставки ще се пригодят,” допълва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !