На фона на разгарящата се технологична война със САЩ, Китай започва от днес да ограничава износа на два ключови за индустрията на полупроводниците материала.

Съгласно новите мерки, за износа на галий и германий от втората най-голяма икономика в света ще са необходими специални лицензи.

Материалите се използват за производството на чипове и имат приложение и във военната индустрия.

Ограниченията идват, след като Вашингтон положи усилия за ограничаване на достъпа на Пекин до усъвършенствани микропроцесорни технологии.

Китай е най-големият играч в глобалната верига на доставки на галий и германий. Страната произвежда 80% от галия в света и 60% от германия, според европейската асоциация Алианс за критични суровини (CRMA).

Тези материали са "второстепенни метали", което означава, че обикновено са страничен продукт от други процеси.

Освен САЩ, Япония и Нидерландия, където е базиран ключовият производител на оборудване за производство на чипове ASML, също наложиха ограничения на износа на технологии за чипове за Китай.

"Моментът на това изявление от страна на Китай не е случаен, предвид ограниченията, обявени от Нидерландия и други държави", казва пред BBC Колин Хамилтън от инвестиционната компания BMO Capital Markets.

"Иначе казано, ако не ни предоставяте чипове, ние няма да ви предоставяме материалите за производството на тези чипове", допълва той.

Постоянната битка между двете най-големи икономики в света породи опасения относно възхода на т. нар. "ресурсен национализъм", при който правителства ограничават износа на съществено важни материали, за да оказват влияние върху други държави.

"Виждаме как някои правителства все повече се отдалечават от наратива за глобализацията", казва доктор Гавин Харпър от Бирмингамския университет.

"Идеята, че международните пазари просто ще доставят материали вече я няма и ако погледнете по-общо на нещата, Западната индустрия може да бъде изправена пред екзистенциална заплаха."

Галиевият арсенид, който представлява химично съединение между галий и арсен, се използва във високочестотните компютърни чипове, както и в производството на светодиоди (LED) и соларни панели.

Ограничен брой компании по света произвеждат галиев арсенид в чистия вид, необходим за използването му в електрониката, според CRMA.

Германият също се използва за производството на микропроцесори и слънчеви клетки. Той също така се използва в очила за нощно виждане, които са от „ключово значение за армията“, казва Хамилтън.

Той обаче смята, че би трябвало да има достатъчно регионално предлагане за осигуряването на алтернативи. Важността за полупроводниците от най-високо качество е по-трудна за разрешаване, тъй като Китай наистина доминира на този пазар. Вероятно ще има и някакви усилия за рециклиране, според него

Миналия месец говорител на Пентагона заяви, че САЩ разполага с резерви от германий, но не и с такива на галий.

Той също така добави, че "Министерството на отбраната предприема действия за увеличаване на местния добив и обработка на съществено важни материали за веригата на доставки на микроелектрониката и космическите изследвания, в това числи и на галий и германий".

Въпреки това, мерките върху износа от страна на Китай се очаква да имат ограничен ефект в дългосрочен план.

Въпреки че Китай е водещият износител на галий и германий, за тези материали има заместители в производството на компоненти като компютърни чипове, казват от консултантската компания Eurasia Group.

Освен това има и работещи минни и преработвателни съоръжения, разположени извън Китай.

От консултантската компания подчертават приликите със ситуацията преди повече от десетилетие, когато Китай ограничи износа на редкоземни минерали.

След това се появиха повече износители и за по-малко от десетилетие доминацията на Китай при доставките на редкоземни минерали пада от 98% на 63%, по оценки на Eurasia.

През октомври Вашингтон обяви, че ще изисква лицензи за компаниите, които изнасят чипове за Китай, използвайки щатски инструменти и софтуер, без значение където по света са произведени те.

Китай често е обвинявала САЩ в "технологична хегемония" в отговор на ограниченията върху износа, наложени от Вашингтон.

В последните месеци Пекин също наложи ограничения над щатски компании, свързани с американската армия, като Lockheed Martin.

Междувременно, някои западни правителства заговориха за необходимостта от намаляването на рисковете, свързани с Китай, което означава да не се разчита толкова много на страната за суровини и за готови продукти.

Диверсифицирането на веригите на доставки и изграждането на капацитет за добив и преработка на метали, като галий и германий обаче ще отнеме години.

В дългосрочен план богатите на минерали държави, като Австралия и Канада, гледат на кризата с материалите като на възможност.

Експерти предупреждават, че „въоръжаването“ на ресурси и технологични възможности, както правят САЩ и Китай, ще има негативни последици и когато става въпрос за околната среда.

Това е така, защото важни нови зелени технологии разчитат на този тип материали.

"Това не е национален проблем. Това е проблем, пред който сме изправени като човечество. Да се надяваме, че политиците ще могат да дадат най-доброто от себе си, да осигурят достъп до тези съществено важни материали за енергийния преход и че ще можем да започне да се борим с някои от предизвикателствата около декарбонизацията", казва доктор Харпър.

Ефектът от най-новите ограничения върху износа няма да бъде катастрофален за индустрията или за потребителите, но експерти предупреждават, че е важно да се обърне внимание на посоката на тази тенденция.

"Хората по улицата не се интересуват от галий и германий", казва доктор Харпър. "Но в същото време се интересуват от това колко струва колата им или колко скъпо ще бъде преминаването към зелени технологии."

"Понякога много абстрактни решения, взети в далечни държави, всъщност се превръщат в нещо, което оказва голям ефект върху живота им."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !