Според анализа на КНСБ, за да не бъде беден един работещ в България и да може да посрещне основните си нужди трябва да получава брутна заплата над 1067 евро. В тричленно семейство всеки от двамата родители трябва да има доход от поне 961 евро, за да покрие базовите разходи.

"Толкова трябва да получава един работещ, за да не е беден – да си плати тока, водата, да се храни и да оцелее, да си плати наема. Не говорим за екскурзии в Париж, не говорим за скъпи телевизори",коментира Любослав Костов.

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно семейство (двама възрастни с дете до 14 г.) е достигнал 1491 евро към средата на 2026 г. Сумата бележи увеличение с 18 евро спрямо края на първото тримесечие и с 86 евро за последната година.

За един работещ, който живее сам, необходимата нетна заплата за издръжка вече е 828 евро. Това е повишение с 10 евро за последните три месеца и с 48 евро на годишна база.

Данните бяха представени на 28 юли от директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ Любослав Костов и заместник-директора Виолета Иванова.

Нетният размер на настоящата минимална заплата покрива едва 55-60% от необходимата сума за издръжка.

Разликата между доходи и издръжка

Данните показват, че към месец май 2026 г. близо 1.49 милиона работещи (или 56,5% от всички) са с осигурителен доход под необходимата заплата за издръжка от 1067 евро бруто. Все пак се отбелязва, че броят им е намалял с 42 хиляди души за една година.

Сред основните фактори, допринесли за увеличението на разходите за живот, са по-високите цени на:

  • Природен газ
  • Електроенергия за бизнеса
  • Петрол
  • Промишлени стоки като метали, химически продукти и автомобили

Кои цени растат най-бързо?

Необходимият месечен доход само за храна и обществено хранене за един работещ е 332 евро. На годишна база хранителните стоки са поскъпнали с 5.6%, като най-сериозен ръст се наблюдава при плодовете, месото, захарта и хляба.

Годишен ръст при основни групи стоки и услуги:

  • Яйца – 7.8%
  • Зеленчуци и картофи – 7.8%
  • Услуги в заведения за обществено хранене – 7.7%
  • Месо и месни продукти – 6.7%
  • Захар и захарни изделия – 6.6%
  • Хляб и хлебни изделия – 6.1%
  • Бебешки и детски храни – 5.5%

Интересна тенденция е, че ръстът при нехранителните стоки (6.5% на годишна база) вече изпреварва този при храните (5,6%). Най-съществено е поскъпването при електроенергията, наемите, образованието и здравеопазването.

Догонването на Европа и ролята на доходите

Любослав Костов коментира и темата за доходите в публичния и частния сектор, като отбеляза, че през 2026 г. тенденцията се обръща и заплатите в обществения сектор растат малко по-бързо. Той предупреди, че противопоставянето на работещи от двата сектора е „най-деструктивното нещо“ в условия на криза.

И не е правилна тезата, че ръстът на доходите трябва да покрива този на инфлацията. Ръстът на доходите трябва да е по-висок от тази на инфлацията, ако искаме еволюция и приближаване към центъра – подчерта Костов.

В заключение той посочи, че инфлацията у нас (5.2%) е значително по-висока от средната за ЕС (2.9%). България остава в топ 5 на страните в съюза с най-бързо поскъпване на основни стоки и услуги. Към края на 2025 г. доходите у нас са на ниво от 68% от средноевропейските, докато цените на хранителните стоки достигат 91% от средните за ЕС, което създава разлика от 23 процентни пункта.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !