Българите имат сравнително добра базова представа за начина, по който функционира пенсионната система, но голяма част от тях не знаят, че партидите им в универсалните пенсионни фондове са техни лични и неприкосновени спестявания, които са гарантирани, трупат доходност и се наследяват.

Това показват резултатите от национално представително проучване на социологическа агенция „Тренд“ сред 1001 пълнолетни респонденти, възложено от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

dbr.bg-image

Познания за първия стълб

Проучването установява, че 73% от анкетираните знаят, че с осигурителните вноски на работещите към Националния осигурителен институт (НОИ) се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери. Значително по-малък е делът на хората, които са наясно, че пенсията за трудов стаж и възраст от НОИ не се наследява – 43%.

В същото време 16% от запитаните погрешно смятат, че средствата от пенсионните вноски в НОИ се инвестират и нарастват във времето, а 14% не могат да дадат отговор.

dbr.bg-image

Вторият стълб: Лични пари, които се наследяват

При втория стълб на пенсионната система резултатите показват, че информираността е по-ниска. 48% от респондентите знаят, че част от осигурителните им вноски се превеждат в универсален пенсионен фонд, докато 29% не са запознати с този факт. Половината от анкетираните – 50%, знаят в кой пенсионен фонд се осигуряват за втора пенсия, но притеснително висок дял от 27% не знаят. За останалите 23% въпросът е неприложим, тъй като са родени преди 1960 г. или вече са пенсионери.

Когато се засягат по-конкретни характеристики на втория стълб, познанията са още по-ограничени. Проучването показва, че малка част от българите знаят ключови факти за своите спестявания:

  • 35% са наясно, че 5% от осигурителния им доход постъпват в лична партида и че тези средства се наследяват.
  • 33% знаят, че спестяванията във втория стълб носят доходност.
  • 22% са информирани, че пълният размер на всички вноски във втория стълб е гарантиран.

Третият стълб: Слаба активност въпреки стимулите

По-слаба активност се наблюдава при третия, доброволен стълб на пенсионната система. Само 30% от анкетираните се осигуряват в доброволен пенсионен фонд, докато 70% не го правят.

Данните показват, че дори наличието на данъчни стимули от 10% от осигурителния доход не води до категорична готовност за по-широко участие. На въпроса дали биха отделяли средства за доброволно пенсионно осигуряване, ако знаят, че има данъчни стимули, едва 28% отговарят положително. 45% дават отрицателен отговор, а 27% не могат да преценят.

dbr.bg-image

Сигурността преди доходността при избор на фонд

Когато избират пенсионен фонд, българите поставят на първо място сигурността – 44% от анкетираните я посочват като водещ критерий. На второ място е доходността с 33%. Препоръката от познат е определяща за едва 5%, а размерът на таксите – за 3% от анкетираните. 15% не могат да посочат кой фактор е най-важен за тях.

От изследването става ясно, че за българите пенсионното осигуряване е преди всичко въпрос на сигурност и доверие. Същевременно има отчетлива необходимост да се повиши разбирането за начина, по който работят вторият и особено третият стълб, за да се помогне на работещите хора да взимат по-информирани решения за финансовото си бъдеще.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google