Какви са очакванията на българите за 2026 г. и защо усещането за лично щастие често се разминава с оценката за състоянието на държавата. Едва 3% от българите посочват, че цените не влият на техният бюджет и качество и начин на живота им. Така че се наблюдава натрупване на социално напрежение в българското общество. Това обясни Евелина Славкова, социолог от агенция "Тренд", която представи ключови изводи от традиционното годишно изследване на обществените нагласи в предаването "Дарик кафе". 

Щастливи хора, но „лоша година“ за страната

Данните от края на 2025 г. очертават ясен парадокс: 61% от българите определят себе си като щастливи през 2025 г. В същото време 53% смятат, че годината е била лоша за България

Според Славкова това разминаване не е ново. Българите традиционно правят разлика между личния си живот и развитието на държавата. Субективни фактори като здраве, семейни събития, раждане на дете или внук – често натежават повече от макроикономическите и политическите реалности в държавата.

Интересен контрапункт на обществения песимизъм е личната перспектива: За 2026 г. 35% очакват добра лична година, 29% – по-лоша, а 36% се колебаят.

Според Славкова по-добрите резултати на личното възприятие за годината това се дължат на усещането за личен контрол – хората вярват, че могат да влияят върху собствения си живот, дори когато не вярват в посоката на държавата.

Очакванията за 2026 г.: повече песимизъм, по-малко сигурност

"Виждаме съответно, че 47% от хората в България са на мнение, че 2026 г. ще бъде по-лоша година от колкото по-добра. Едва 28% от Българите, това са разбира се по-младите хора, които традиционно са по-оптимистични, са хора с по-високи доходи и хора живещи в по-големите градове, са по-оптимистични на настроени по отношение на развитието на България в следващата година", казва Евелина Славкова. 

По думи на социолога е тревожно, че доста голям процент от българите - цели 25% - не знаят и не могат да преценят дали годината ще бъде по-добра или по-лоша, т.е. имат по-скоро пасивно отношение, и не могат да се ориентират в цялата върхушка от събития, които се случват, както икономически, така и в политически план, и как това ще се отрази на България.

Тези нива на песимизъм напомнят на периоди на силна криза – декември 2020 г. (пандемията) и 2022 г. (войната в Украйна и инфлационният шок).

Основните страхове: цени, инфлация и политическа нестабилност

Макар изследването да не задава директен въпрос „защо“, Trend отчита устойчиви индикатори:

  • Цените и инфлацията са водещият проблем за българите от години
  • Политическата нестабилност и честите избори засилват усещането за несигурност
  • Влизането в еврозоната също поражда тревоги, макар процесът да протича относително спокойно

По последни данни 60,5% от българите заявяват, че ръстът на цените директно влияе върху начина им на живот, а едва 3% казват, че не усещат ефект върху бюджета си.

Спестявания, еврозона и инвестиции

Според псоледното проучване на Trend, проведено през септември 25% от българите заявяват, че спестяват, а 73% не спестяват, поне според социологическите анкети.

Най-предпочитаните форми остават банкови депозити и разплащателни сметки.  Част от хората инвестират в имоти, земя, злато, а по-малки дялове – в криптовалути, изкуство и ценни книжа

Славкова подчерта, че българинът често не обича да говори открито за спестяванията си, което обяснява разминаването между официални данни и публични впечатления.

Гледачки, астролози и икономическа несигурност

Едно от най-любопитните изследвания на Trend показва, че: 38% от българите са посещавали гледачка или ясновидка, а 14% – астролог, а около 11% – екстрасенс. 

Това поведение не зависи пряко от доходите, а по-скоро от нивото на тревожност и несигурност. Жените са по-склонни да търсят подобни услуги, но икономическият статус не е решаващ фактор.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google