На фасадата на таверна Karyatis, която се намира в близост до Акропола в Атина, има надпис: “Търсим служители, готвачи, сервитьори, кухненски персонал.”

На фона на рекордния брой туристи, които се очаква да посетят Атина това лято, собствениците на ресторанти не рискуват. “Става все по-трудно да се намират служители,” казва пред The Guardian Димитрис Статокостопулос, който ръководи заведението заедно със своя брат. “Туризмът определено е във възход, но в днешно време гърците предпочитат да работят от 9 до 5 часа в офиси, което не изисква работа вечер или през уикендите.”

На фона на отброяването дните до разгара на сезона, търсенето на служители придоби неочаквана спешност. Гърция може да е сред най-популярните дестинации в Европа, но служителите не достигат.

Недостигът е толкова голям, че само седмици до началото на масовия поток от туристи около 80 000 работни места все още не са заети в сектора на хотелиерството и ресторантьорството – гръбнакът на една индустрия, която допринася с 25% към БВП и е двигателят на гръцката икономика.

Статокостопулос не е единственият предприемач, който изпитва затруднения с намирането на служители.

В цялата страна хотелиери се надпреварват с времето за намирането на фронтдеск мениджъри, хигиенисти, спасители, пикола, сервитьори и готвачи. На острови, които привличат много туристи, като Крит и Родос, има все повече данни за хотелиери, които отмъкват служители от конкуренцията с обещания за по-добро заплащане и условия на работа.

“Това отчасти е наследство от пандемията, което цяла Европа изпитва, но в Гърция проблемът е особено остър,” казва Георгис Хоцоглу, председател на Общогръцката федерация на работещите в сферата на ресторантьорството и туризма (POEET). “Това, с което се сблъскваме, е неочаквана липса на квалифицирани и опитни служители, особено в хранителната индустрия, след отлива на служители по време на локдауните. Много от тях така и не се върнаха. В резултат на това в момента има нужда от около 80 000 служители.”

Причината, според Хоцоглу е сезонният характер на сектора. “След като сезонът приключи служители имат право само на три месеца помощи за безработица. Когато има криза с разходите за живот, как се очаква те да оцелеят през останалата част от годината?”

Туризмът не е единственият сектор, който страда от недостиг на служители. Строителството и селското стопанство също са засегнати от недостиг в страна, която не само с бори с драстичен демографски спад, но и все още се възстановява от напускането на над 500 000 основно висококвалифицирани студенти и служители в разгара на продължилата близо десетилетие икономическа криза.

В опит да се справи с проблема, отчасти заради натиска от страна на местните власти, десноцентристкото правителство търси начини да легализира статута на около 30 000 нерегистрирани мигранти. Страната също така подписа и редица двустранни споразумения „за мобилност на работната сила“ с трети страни, в това число Египет, Виетнам, Бангладеш, Грузия, Индия и Молдова.

“Току-що получих предложение от агенция за подбор на персонал в Дубай, което обмислям,” казва Статокостопулос. “В нашата кухня работи служител от Бангладеш и се справя отлично. В момента хора от Азия и други части на света кандидатстват за този тип работа.”

Търсещи убежище в страната, които доскоро живееха в бежански лагери, ще започнат работа в северна Гърция по-късно този месец, след като бяха обучени от Асоциацията на гръцките хотели.

След като оглави министерството по миграцията на Гърция през март, Макис Воридис, бивш крайно десен студент активист, обеща да експулсира “нелегалните мигранти”, затягайки политиката на правителството, която предприема “строг, но справедлив” подход към имиграцията.

„Немислимо е да обсъждаме увеличаващ се брой депортации, когато статистиката показва, че 750 000 работни места в Гърция ще трябва да бъдат запълнени до 2050 г.“, каза София Кувелаки, която ръководи проекта „Дом“ – организация, която подкрепя деца бежанци и мигранти в Атина. „Повече от 1400 деца са преминали през нашите приюти, а стотици са процъфтявали, когато им е била дадена възможност, често на много висококвалифицирани работни места.“

На властите не е убягнало, че дилемата на Гърция е предизвикана и от собствения ѝ успех - в една възраждаща се икономика, която е и една от най-бързо развиващите се в Европа, нивата на безработица са намалели наполовина, падайки от 18% на 9%, през последните шест години.

“Бяха създадени 500 000 нови работни места в сфери, вариращи от строителството до логистиката, търговията на дребно и здравеопазването,” казва Спирос Протопсалтис, управител на Гръцката държавна служба по заетостта (DYPA). “Реториката около свободните работни места е малко раздута, според мен, но все още има неизползвани източници на труд, като започнем с жените.”

Времето е от съществена важност. Министерството на туризма прогнозира, че до 2028 г. страната ще приема 40 милиона посетители, което е близо четири пъти повече от населението, което е в резултат на нарасналия брой туристи, основно от развиващи се пазари като Индия и Китай. Туристическият сезон също така се удължава тъй като навиците на туристите се изменят с климатичните промени.

Гърция започна да наема активно служители от чужбина, като провежда кариерни събития в Германия, Нидерландия и Великобритания. Освен чужденците, има надежда, че гърците, които си тръгнаха по време на финансовата криза, също ще се върнат, казва Протопсалтис.

“Ние казваме на хората да се върнат, защото гръцката икономика не е това, което те си спомнят. Сега тя се справя много добре.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !