Новината, че уж ще бъде забранен конякът и шампанското в Украйна, изплаши много украинци. Наистина ли ще трябва да се сбогуват с любимите напитки или става дума само за промяна на надписите на етикетите?

„През 2026 г. в Украйна ще бъде забранен конякът и шампанското.“ Такива съобщения заляха новинарските емисии и социалните мрежи. А в навечерието на коледните празници това звучи направо като присъда.

В действителност не става дума за забрана, а за изпълнение на условията на Споразумението за асоцииране с ЕС и законодателството за защита на географските означения. Те предвиждат, че от 1 януари 2026 г. Украйна ще се откаже от използването на 12 защитени наименования. Сред най-разпространените са именно „шампанско“ и „коняк“.

И макар в ежедневната реч някои хора все още да наричат местното пенливо вино „шампанско“, по рафтовете на магазините отдавна няма бутилки с такова име.

С коняка ситуацията е различна. Производителите са по средата на ребрандиране, а някои едва започват – и не бързат.

Как протича процесът на трансформация и какво ще остане Украйна в крайна сметка?

Пътят на Франция: от криза към система

Конякът е силна алкохолна напитка с френски произход, произведена от бели сортове грозде чрез двойна дестилация и последващо отлежаване в дъбови бъчви. Технологията се е оформяла в западна Франция между XVI и XVIII век, когато са основани големите конячни къщи Martell, Rémy Martin и Hennessy.

В този период индустрията се развивала, френското винопроизводство процъфтявало, износът нараствал — докато през втората половина на XIX век епидемията фило̀ксера не унищожила над 70% от лозята. Производството спаднало, цените се покачили, но търсенето останало високо — така пазарът се наводнил с нискокачествени вносни вина и фалшификати.

За борба с измамите през 1905 г. френското правителство приема закон срещу мошеничествата и фалшификациите — първият исторически документ, който защитава правата на потребителите. За подвеждане относно произход, състав или качество били предвидени глоби и лишаване от свобода.

В документа се използвал терминът appellations régionales — регионални наименования, който по-късно се трансформирал в Appellation d'Origine Contrôlée (AOC) — юридически определено и защитено географско означение за уникална територия и традиционна технология.

Официалният регион за производство на коняк е определен през 1909 г., а AOC статус напитката получава през 1936 г., заедно с Арбоа, Касис, Шатоньоф-дю-Пап и др. Днес регонът Коняк не е административна единица, а група от общини в департаментите Шаранта, Приморска Шаранта и части от Де-Севр и Виен. Само производители в тази зона имат изключително право да наричат напитката „Cognac“.

Създаването на ЕС превърна френската система AOC в основа на европейското законодателство за географските означения.

Съветски стандарти и спорът за собствените имена

Украинското производство на коняк е наследено основно от СССР. Преди това най-големият производител на водка, коняци и ликьори е била алкохолната империя на дворяните Шустови, с фабрики в Одеса, Кишинев и Ереван.

Шустови били известни с агресивния маркетинг — например използвали без разрешение картината „У дома“ на Николай Пимоненко за етикет. Художникът бил принуден да води дело.

Най-големият им успех дошъл през 1900 г., когато получили Гран при на Световното изложение в Париж. Тогава им позволили да използват надписа cognac, а не brandy.

След 1917 г. производството било национализирано. В СССР думата „бренди“ практически не съществувала, а конякът имал свои стандарти.

За сравнение — Германия се отказала от използване на географските означения на Антантата още през 1919 г., и вече повече от век произвежда Weinbrand и Sekt вместо коняк и шампанско.

В Украйна опити за собствени имена е имало — през 50-те и 60-те се произвеждали вина като „Искристе“ и „Грайливе“.

„Трябваше отдавна да направим ребрандинг като германците, но някой каза: ‘Хайде пак да пишем шампанское’ — и пак тръгнахме в грешната посока“, казва Владимир Печко, председател на „Укрсадвинпром“.

Дискусията за замяната на защитените в ЕС имена започва след подписването на Споразумението за асоцииране. То задължава Украйна да признава и защитава европейските географски означения и да не използва названия, свързани с конкретни европейски региони. За сирена като фета, рокфор и пармезан беше предвиден 7-годишен преходен период — до 1 януари 2023 г.