Инфлуенсърите в социалните медии имат “спешна” нужда да проверяват фактите си, преди да ги представят пред своите последователи, за да намалят разпространението на дезинформация онлайн.

За това предупредиха от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

Според доклад на организацията, две трети от създателите на съдържание не проверяват точността на своите материали, което прави самите тях и техните последователи уязвими на дезинформация.

От ЮНЕСКО казват, че направените констатации, които се базират на проучване сред инфлуенсъри, подчертават необходимостта от обучение по медийна грамотност, което да подпомогне оформянето на тяхната работа.

“Слабо застъпеното проверяване на фактите подчертава тяхната уязвимост на дезинформация, което може да има сериозни последици за обществения дебат и за доверието към медиите,” се посочва в доклада.

Шест от десет създатели на съдържание казват, че не проверяват точността на своята информация, преди да я споделят с аудиторията, а проучването установява, че създателите на съдържание, като цяло, не използват официални източници, като държавни документи и уебсайтове.

Най-честият им източник е “личен опит/среща”, следван от тяхно собствено проучване, базирано на разговори с хора, запознати с темата, а основни и немасови източници на новини поделят третото място.

Проучването на ЮНЕСКО установява, че четирима от десет създатели на съдържание посочват “популярността” на онлайн източник, измерена с броя на харесванията и гледанията, като ключов индикатор дали той е надежден или не.

“Преобладаващата липса на строга критична оценка на информацията подчертава спешната необходимост от подобряване на медийната информационна грамотност на създателите на съдържание,” се посочва в доклада.

ЮНЕСКО си партнира с Центъра за журналистика Найт към Тексаския университет, като предлага онлайн курс по темата “как да бъдем доверен глас онлайн”, който включва модули по проверка на факти и създаване на съдържание за избори или кризи.

От ЮНЕСКО казват, че 9 000 инфлуенсъри вече са се регистрирали за продължаващия месец безплатен курс.

Аделин Хюлин, специалист по медийна грамотност в ЮНЕСКО, казва, че някои инфлуенсъри са били изненадани, че тяхната работа може да бъде възприемана като нов вид журналистика. “Те не се поставят в тази категория,” казва тя.

Саломе Сак, френски журналист и популярен “новинарски инфлуенсър”, казва, че много създатели на съдържание не са запознати с журналистическите практики и трябва да разбират по-добре въздействието, което тяхната работа може да оказва.

Повече професионални журналисти трябва да използват социалните медии, за да разпространяват своята работа, допълва тя.

Близо половината от създателите на съдържание, с които са се свързали от ЮНЕСКО, са казали, че имат “частични” познания за законите, свързани със свободата на изразяване, клевета и авторско право в своята страна, но не биха считали себе си за осведомени.

Повече от една четвърт от инфлуенсърите не са били наясно с разпоредбите, обхващащи работата им в страната, в която развиват дейност. Едва половината от създателите на съдържание разкриват ясно спонсори, дарители или източници на финансиране пред своята аудитория.

В САЩ и Великобритания инфлуенсърите трябва да уведомяват потребителите дали даден пост е спонсориран.

Докладът на ЮНЕСКО е базиран на проучване сред 500 създатели на съдържание от 45 държави и територии, като повечето от тях са от Европа и Азия.

Повечето от участниците са били на възраст под 35 години и са т. нар. “нано инфлуенсъри” - с до 10 000 последователи, чиито предпочитани платформи са Instagram и Facebook. Около една четвърт от участниците са имали до 100 000 последователи.