Уникални открития представиха археолозите, работещи на терен в античния римски град Бонония на територията на жилищния квартал "Калето" във Видин.

Напредъка си пред кмета на общината д-р Цветан Ценков в края на настоящия археологически сезон представиха ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към Българската академия на науките (БАН) и изтъкнатият български археолог и специалист по Средновековна история проф. д.и.н. Николай Овчаров.

Доцент Димитров обобщи постигнатото до момента и постави акцент на уникалните открития - като крепостни зидове на укрепленията с дебелина 4 метра и многоъгълните отбранителни кули с диаметър 25 метра, както и на намерените артефакти, сред които монети, оръжия, керамика и предмети на бита от няколко културни пласта на 5 – 6 метра дълбочина спрямо нивото на съвременния град Видин.

Работа на терен в Бонония, © Община Видин
Работа на терен в Бонония, © Община Видин

Професор Николай Овчаров представи нови научни факти и разкрития, които подкрепят хипотезата на професорите Павел Павлов и Иван Тютюнджиев, че Видинското царство е просъществувало до по-късен период от този, който ни е познат от историята, а именно – не до 1396 година с пленяването и гибелта на цар Иван Срацимир, а до 1421 – 1422 година, когато начело е бил неговия син Константин.

В тази посока сочи фактът, че в историческия интервал от време 1396 – 1422 година при археологическите разкопки на Антична Бонония, в Средновековния пласт не са открити османски монети, сечени по времето на управлението на султаните Баязид и Мехмед I Челеби.

Такива са открити вече от периода след 1420 година, по времето на султан Мурад II и след това. Установено е и значително наличие на монети от различните периоди на монетосечене на цар Иван Срацимир, както и на няколко влашки воеводи.

С подкрепата на община Видин проучванията ще продължат и в съседните няколко парцела непосредствено зад Професионалната гимназия по туризъм (ПГТ) „Михалаки Георгиев“; предвижда се изследване и на северната стена на крепостта Баба Вида.

Продължаването на проучванията, реставрацията, социализацията и експонирането на археологическите паметници ще се реализира в бъдеще и посредством разработване на проекти с европейско финансиране.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !