Докато европейците се подготвят този уикенд в неделя да преминат към зимно часово време, Европейската комисия защитава идеята за премахване на сезонната смяна на часа — мярка, подкрепена по време на обществено допитване.

„Дойде време окончателно да сложим край на смяната на часа“, заяви еврокомисарят по транспорта Апостолос Цицикостас в четвъртък, потвърждавайки, че Европейската комисия не е изоставила борбата за смяната на часовото време по време на дебат в пленарната зала в Страсбург.

История на лятното часово време

Практиката да се премества часовникът напред през пролетта и есента с цел повече светлина вечер започва след Първата световна война, но впоследствие е изоставена, тъй като напомня за военните години. Сезонната смяна между зимно и лятно часово време на всеки шест месеца е въведена в Европа отново през 70-те години, с цел икономия на енергия по време на петролната криза.

От края на 70-те години повечето европейски държави въвеждат лятното часово време, а през 1980 г. ЕС приема директива, която координира различните национални практики, за да осигури по-гладкото функциониране на единния пазар.

Настоящата директива от 2001 г. постановява, че всички страни членки преминават към лятно време в последната неделя на март, а към зимно (стандартно) време — в последната неделя на октомври.

Спестява ли се наистина енергия?

Идеята първоначално е била да се намалят разходите за електроенергия, като се „печели“ един час дневна светлина вечер. Но ефектът върху енергопотреблението е спорен.

Според Германската агенция по околна среда, не може точно да се изчисли колко енергия се спестява, защото смяната води до по-нисък разход в някои области и по-висок в други. От една страна, се използва по-ефективно дневната светлина, което намалява вечерното осветление, но от друга — се повишава потреблението на отопление сутрин, когато е по-студено.

Повечето изследвания сочат, че енергийните ползи са минимални.

Липса на сън и здравословни ефекти

Все повече доказателства сочат, че смяната на часа вреди на здравето — както в северните, така и в южните части на Европа.

Датско изследване от 2017 г. показва, че 11% повече хора страдат от депресия през седмицата след преминаването от лятно към зимно време.

„За хора, предразположени към депресия, внезапното настъпване на тъмнината може да бъде отключващ фактор“, обяснява Йорген Бак, председател на Датската асоциация против лятното часово време.

В Испания педиатърът Гонсало Пин посочва, че за страната е по-добре да се придържа към времето на своя меридиан — зимното време, тъй като внезапните промени нарушават неврохормоналния баланс (кортизол, мелатонин, серотонин).

Не всички учени обаче са единодушни. Българската невроложка д-р Диана Дечовска заявява в интервю за БТА, че човешкото тяло е доста адаптивно, а промяната с един час обикновено не е сериозен стрес. Средно човек се адаптира за 5 до 10 дни, а само около 5% от хората имат по-изразени симптоми като раздразнителност, липса на концентрация и лошо настроение.

Кой иска промяна – и в каква посока?

Въпреки че Европейската комисия предложи да се прекрати смяната на часа преди шест години и половина, държавите членки все още не са постигнали съгласие.

В анкетата от 2018 г. 84% от участниците подкрепят идеята, но над 3.1 милиона от общо 4.6 милиона отговори идват от Германия, още 260 000 — от Австрия.
Германците масово гласуват за постоянно лятно време.

Полският министър на развитието и технологиите Кшиштоф Пасик потвърди, че е обсъдил темата с комисаря по транспорта Апостолос Цицикостас, и двамата се съгласили, че „смяната на часа в Европа трябва да спре“.

Тръмп, Мъск и европейската дилема

След преизбирането си Доналд Тръмп заяви, че иска да премахне лятното време, наричайки го „неудобно и скъпо“, макар по-късно да смекчи позицията си, определяйки темата като „50 на 50“.

Илон Мъск също се включи в дискусията, като попита последователите си в X (Twitter) дали биха предпочели по-ранен или по-късен изгрев — мнозинството избрало по-късен изгрев и залез през цялата година.

Йорген Бак от Дания смята, че ако САЩ премахнат лятното време, това може да повлияе и на Европа:

„Убеден съм, че ако в САЩ се откажат от лятното време, това ще насърчи и европейците да направят същото.“

Географската пречка

Проблемът не е само политически, а и географски. В ЕС има три часови зони, като най-голямата — Централноевропейската — обхваща територия от Полша до Испания.

Ако всички страни приемат постоянно лятно време, слънцето в Белгия, Нидерландия и Дания ще изгрява чак към средата на сутринта през зимата, а в северозападна Испания — около 10:00 ч.

Ако пък се избере постоянно зимно време, в източна Полша слънцето ще изгрява около 3:00 ч. сутринта през лятото, а в Берлин — в 3:44 ч.

Освен това, ако западните и северните страни преминат към западноевропейска часова зона, ще се появят нови усложнения — например Франция и Германия ще попаднат в различни часови зони.

Засега изглежда, че сезонната смяна на часа, въпреки недостатъците си, остава най-практичният компромис за Европейския съюз.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !