В пет зони, разположени в залива Ченгене скеле, проведоха подводни издирвания на археологически обекти през юни.

Организирани от Регионален исторически музей – Бургас, те са осъществени със средства на общината и се извършват от екип на Националния исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов. 

Зона със стъклени съдове

Община Бургас
Община Бургас

В тази зона през 2020 и 2021 г. са открити десетки фрагменти от стъклени предмети. Установено е, че плитчината е на 2 – 2.5 м., с площ от около 15 дка, с каменисто дъно.

Изказано е предположението, че е възможно стъклата да са изсипан товар от лодка или кораб по време на буря и силно вълнение, което допълнително е засилено от плитчината и стърчащите скали.

Вероятността останките на кораба, превозващ стъклените съдове, да е в близост до мястото на откриване на стъклените фрагменти, е много голяма. Основание за тази хипотеза дават откритите под вода няколко фрагмента от железни котвени вериги и силно фрагментирани керамични съдове, носещи белези на керамично производство най-общо за Късното средновековие и Възраждането.

До началото на тазгодишната подводна експедиция колекциите от стъклени находки от коментираната зона на Националния исторически музей и Регионалния исторически музей – Бургас включват 310 фрагментирани и цели съдове, които прилежно са описани и публикувани.

През юни 2024 г. са открити нови 112 цели и фрагментирани стъклени съдове. Успех на водолазния екип е локализирането на зоната с най-голяма концентрация на стъклени находки.

Новите находки са важен извор на информация за слабо изследваната тема за потреблението, търговията и производството на стъкло на Балканите през Късноосманския период.

До този момент е предложена хипотезата, че съдове най-вероятно са произведени в работилница на остров Мурано, Венеция, през втората половина на XVI в. или началото на XVII в. Тук въпросът за точната датировка на стъклените предмети и вероятното корабокрушение остава открит, още повече, че мястото около рифа не е допроучено.

Зона с концентрация на фрагменти от керамични съдове от Елинистическата епоха

Втората зона е маркирана при случайно откриване на керамично струпване западно от зоната със стъклата. Тя достига плитката част на западния бряг на залива и варира в дълбочина от 5 до 1.5 м.

На площ от 100 кв. м е открито керамично струпване с фрагменти от елинстически строителна и битова керамика. Сред находките следва да откроим малък оловен щок от римската епоха и каменна рибарска тежест.

Община Бургас
Община Бургас

Зона около нос Чироза

Разположена е източно от нос Чироза и обхваща площ приблизително от 400 кв. м. При подводните огледи видимостта е била ниска. Установен е голям нанос от пясък.

За разлика от предишните проучвания, в зоната липсват находки с изключение на фрагменти от елинистическа строителна керамика и каменни бойни ядра.

Зона 4. Късносредновековен пристан (скеля) Ченгене скеле

Основната скеля в залива Ченгене скеле е била разположена в югоизточния край на едноимения залив и на 1 км югозападно от днешното Рибарско селище. Този пристан е често коментиран в запазените писмени сведения на европейските дипломати от XVIII-XIX век.

На сушата от тази зона започва местността Кюмюрлука – място, от което преди 100-200 години са се товарели дървени въглища.

При огледа е открита концентрация на фрагменти от късноантични и средновековни амфори. От средновековните предмети са разпознати части от амфори тип III по Гюнсенин с датировка XII-XIII век.

Всъшност, керамичните находки доказват установена хилядолетна традиция в усвояването на тази част от залива за товарно-разтоварни дейности.

Община Бургас
Община Бургас

Зона 5. Манастирско пристанище

За т. нар. манастирско пристанище срещу остров Св. Анастасия на материка споменава Ив. Карайотов. Според него средновековният метох “Свети Георги” се е намирал на нос Чукалята, в съседство с манастирското пристанище, обслужващо остров Света Анастасия.

Сведения по темата откриваме в ръкописа от 1884 г. на бургаския възрожденец Стоян Шивачев, посочват от общината.

Той споменава, че „на изток то (Ченгене скеля) граничи с малкия борун Чокаля гдето е и манастирското малко пристанище и манастирския метох и кория.... В старо време този манастир бил много по-благосъстоятелен от сега и тогава освен множеството впрегатен и за подвоз едър добитък имал и малка една марина - малки и големи лодки и каици и много гости от риболовци, от които днес има още няколко “.

Но къде точно се е намирало това изнесено второ манастирско пристанище? Върху българската военна карта от 1907 г. източно от нос Чукалята е отбелязан пристан Св. Анастасия.

Морският подход към остров Св. Анастия е ставал от малкото заливче Бухос, разположено между нос Каремидар бурун и нос Чукалята. Заливът е защитен от север от нос Чукалята. Тук според Димитър Янчев (председател на рибарско сдружение „Морски сговор“) е бил изграден голям кладенец.

При подводен оглед в залива са намерени фрагменти от керамични съдове от XVIII-XIX век, както и части от късноантични амфори. Открит е също така железeн рог от котва.

Проведените проучвания през лятото на 2024 г. допълват историята на залива Ченгене скеле с нови данни и находки. Очертава се изключително перспективна зона за подводни разкопки в югоизточната част на залива.

Новите находки ще бъдат експонирани в Археологическия музей на Бургас след консервация от специалисти.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !