Самолети, използващи разреден въздух като гориво - звучи като научна фантастика, но в не толкова далечно бъдеще може да се превърне в научен факт.

Как? Благодарение на третото поколение устойчиво авиационно гориво (SAF), наречено e-fuel или гориво „от енергия към течност“.

Експерти казват, че науката, всъщност, е изненадващо проста. Основният проблем, който авиационната индустрия трябва да преодолее, е цената.

Според Агенцията за авиационна безопасност на ЕС, е-горивата струват 8 720 долара на тон, в сравнение с биобазирано устойчиво гориво SAF на цена от 2 365 долара на тон и конвенционално реактивно гориво, което е с цена от 830 долара на тон.

Конър Мадиган, главен изпълнителен директор на Aether Fuels, обяснява, че e-горивото се произвежда чрез преобразуване на въглеродния диоксид (CO2) от атмосферата или промишлените емисии във въглероден оксид (CO) чрез директна електролиза или в комбинация с водород.

След това въглеродният диоксид и водородът могат да се комбинират, за да се създадат различни въглеводородни съединения, които могат да бъдат рафинирани до реактивно гориво.

Дънкан Маккорт, главен изпълнителен директор на Sustainable Aviation, посочва, че при изгарянето му се отделя въглерод. Това означава, че горивото е с напълно нулеви нетни емисии, ако за производството му се използва инсталация за възобновяема енергия.

И за разлика от използваните за SAF биофуражи, ограниченията за суровините и опасенията по отношение на земеползването не са фактори.

Препятствието, казва Маккорт пред The ​​Independent, е „мащабирането му до търговски нива и това да се направи на разумна цена“.

Мадиган обяснява допълнително, че цената на инсталациите за електронно гориво „е висока, а недостигът на вида водород, който е необходим съгласно настоящите политики, ограничава проектите до по-малки мащаби“.

Това „води до ниска ефективност на разходите и много високи цени за генериране на приемлива капиталова възвръщаемост“, допълва той.

„Има само два пазара, на които съществуват политики за стимулиране на горивата „CO2 плюс H2“ - Обединеното кралство и ЕС, и те позволяват използването само на отпадъчен водород или зелен водород. Много компании са търсили начини за намаляване на капиталовите разходи, но повечето подходи компрометират доходността.“

Мадиган обяснява, че улавянето на въглероден диоксид от атмосферата е „много енергоемко и следователно много скъпо“, но че този проблем допринася в по-малка степен за цената на горивото.

Какво е решението?

То отчасти е в ръцете на политиците. „Цената на енергията, необходима за производството на водород и улавянето на въглерод в голям мащаб, е едно от основните предизвикателства“, казва Маккорт.

„Преодоляването на това изисква значителни инвестиции и правителствената политика, която оказва подкрепа.“

Дали обаче авиационната индустрия ще приеме горивото от „разреден въздух“? Изглежда вероятно, тъй като няколко превозвачи вече експериментират с алтернативни начини за задвижване на самолети.

През 2023 г. Virgin Atlantic осъществи полет от Лондон до Ню Йорк с Boeing 787 Dreamliner, задвижван от олио за готвене. United Airlines, Emirates и British Airways също са използвали SAF.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google