Великобритания е първата държава в историята, която започва да произвежда електричество от въглища. През септември 2024 г. тази ера приключи със затварянето на последната електроцентрала на острова, работеща с това гориво.

Но извън Англия и няколко от най-богатите страни в клуба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, една трета от които сега разполагат с електричество без въглища, ситуацията е много по-различна. 

Въглищата осигуряват около една трета от световната електроенергия, основно в развиващите се страни, където изкопаемите горива са необходими за икономическия растеж. 

Аргументите за възможно най-бързото им премахване също са убедителни, тъй като, замърсявайки въздуха, въглищата убиват милиони хора всяка година, повечето от които са в бедните страни.

Освен това допринасят значително за глобалното затопляне, което е световен проблем, но вредата от него често пада непропорционално върху най-уязвимите държави. 

Въпреки това въглищата отказват да умрат, пише The Economist. Миналата година световното им потребление е нараснало с 4.5% - до най-високото си ниво досега, по данни на BloomberNEF. 

Основният източник на търсене е електроенергията. Общият производствен капацитет в света от електроцентрали, захранвани с въглища, е нараснал с 11% от 2015 г. насам.

Сега има повече от 6500 въглищни електроцентрали по целия свят с общ производствен капацитет от около 2245 гигавата и все още се строят нови.

Тъй като изгарянето на въглища отделя много повече въглерод на единица енергия, отколкото изгарянето на нефт или природен газ, то е особено негативно за климата, като представлява 41% от всички емисии на парникови газове от изкопаеми горива на планетата.  

Ако сегашният световен парк от въглищни централи работи нормално до 2050 г., те ще отделят около 250 гигатона въглероден диоксид, според Международната агенция по енергетика.

Тези емисии, сами по себе си, биха били достатъчни, за да гарантират, че глобалните температури ще се покачат от сегашното им ниво от около 1.2°C над прединдустриалните нива до повече от 1.5°C над тях.

И все пак, за да бъдат спрени постепенно всички въглищни централи до 2040 г., светът ще трябва да затваря по няколко от тях на седмица и да заменя капацитета им.

Въможно ли е подобно нещо? 

На теория да, тъй като слънчевата и вятърната енергия са евтини и стават все по-евтини, пише още изданието. В днешно време енергийните системи могат да се справят с такива периодични източници много по-добре от преди, не на последно място защото технологията за съхранение на енергия се подобрява.

Освен това има чисти източници на базово натоварване, като ядрена и водноелектрическа енергия.

Но има и някои "неудобни истини", с които световната икономика трябва да се съобрази. Въпреки че въглищата представляват малък дял от брутния вътрешен продукт на повечето държави, работните места, които поддържат, често са географски концентрирани.

Ядрото на въглищната индустрия в Колумбия, Индонезия и Южна Африка осигурява между 5% и 8% от заетостта, казва МАЕ.

Последствията от прибързаните преходи са очевидни в Комати в Мпумаланга, Южна Африка. Градът изпада в дълбока икономическа и социална криза след затварянето на електроцентралата и мината преди две години.  

Eskom - държавната електрическа компания, се опитва да смекчи удара, като премества работници в други съоръжения и преквалифицира останалите.

Световната банка предостави на Южна Африка 497 милиона долара за пренасочване на централата с използване на възобновяеми енергийни източници. Местните се учат да инсталират слънчеви панели и да отглеждат риба.

И все пак Дан Марокане, главен изпълнителен директор на Eskom, нарича затварянето „атомна бомба“ за трудовия пазар - и то такава, която поразява страна с 33% ниво на безработица.

Предизвикателствата на енергийния преход

Южна Африка се превръща в тест за Партньорството за справедлив енергиен преход (JET-P) - инициатива на клуба на богатите страни от Г7, стартирана през 2021 г. с цел да ускори прехода от въглища към чисти енергоизточници.

Очаква се трансформацията да струва 47 милиарда долара, осигурени предимно от частни инвеститори. Но в Южна Африка планът е в застой. Това отчасти се дължи на "скъперниците", които са предложили по-малко пари от необходимото.

Държавният енергиен гигант Eskom също е виновен до известна степен. През последните години Южна Африка страда от постоянни прекъсвания на електрозахранването, тъй като аварии в зле поддържаните електроцентрали оставят мрежата без достатъчно капацитет.

За да запази електрозахранването, Eskom отложи пенсионирането на три големи въглищни централи. 

През 2022 г. повече от дузина правителства и банки за развитие подписаха споразумения JET-P с Индонезия и Виетнам на стойност 36 милиарда долара. Емисиите от въглища ще продължат да растат, тъй като енергийните нужди във всяка страна се увеличават.

Но, според плана, въглищата ще осигурят само 20% от електроенергията във Виетнам до 2030 г., което е спад от 31% през 2020 г. В Индонезия делът на възобновяемите източници ще нарасне до около 40%.

Но и в тези държави схемите за енергиен преход са изправени пред предизвикателства. Обещаната сума е безпрецедентна, но въпреки това недостатъчна. Нито една страна не е възприела напълно партньорствата.

Виетнамските лидери се притесняват, че скъпото електричество ще изплаши производителите, а Индонезия се отказа от ограничаването на новите въглищни централи, защото властите се опасяват, че няма да имат достъп до достатъчно евтина и надеждна алтернативна енергия. 

Лъч надежда

Въпреки упоритостта на въглищата, каузата за ограничаване на въглеродните емисии има и поводи за надежда. Почти две трети от въглищните централи с капацитет от 1500 гигавата, които са били в процес на разработка през 2015 г., са бракувани, според Systems Change Lab.

Изчисленията показват, че около 470 гигавата капацитет е бил оттеглен от 2000 г. насам, като САЩ и Европа са начело в класацията. 

Системата за търговия с емисии на Европейския съюз ускорява преминаването от въглища към газ и възобновяема енергия. Други страни, включително Китай, разширяват схемите за ценообразуване на въглеродните емисии.

Новият механизъм на ЕС за коригиране на въглеродните граници наказва износа от страни, разчитащи на въглеродно-интензивна енергия, което ги кара да компенсират емисиите или да преразгледат политиките си по отношение на въглищата. 

Местната опозиция срещу замърсяването на въздуха на места, като Китай, също играе роля. Използването на капацитета на въглищните централи там е спаднало от 55-59% в началото на 2010 г. до 48% през последните години, според мозъчния тръст RMI. 

Най-окуражаваща е финансовата иновация, включваща въглеродните пазари. С помощта на паричния орган на Сингапур и Фондация Рокфелер, компания във Филипините ще генерира въглеродни кредити, представляващи 19 милиона тона емисии, които ще бъдат избегнати чрез предсрочно затваряне на въглищни централи. 

Азиатската банка за развитие има подобни усилия, включващи въглеродни кредити, които използва, за да затвори друга въглищна централа във Филипините 15 години по-рано.

Една от най-важните задачи за климатичните преговори на COP29 на ООН в Баку е да се уредят правилата, обхващащи тази търговия.

Южна Африка предлага някои уроци. Спирането на електрозахранването на Eskom подтикна корпорациите да прегърнат слънчевата и вятърната енергия, които се очаква приблизително да се удвоят като дял от производството на електроенергия до 17% до 2032 г.

Ограниченията не са свързани толкова с финансирането или цената на слънчевите панели, колкото с липсата на преносен капацитет за получаване на енергия от вятърните и соларните паркове до градовете.

Освен това мощните политически интереси, свързани с минното дело и синдикатите, все още се опитват да осуетят прехода.

Това предполага, че схемите "отгоре надолу", стимулиращи собствениците на въглищни централи да затворят мощностите, едва ли ще бъдат достатъчни.

Необходими са огромни инвестиции в преносимостта и гъвкавостта на мрежата и държавите трябва да направят повече, за да смекчат щетите, нанесени на зависимите от въглища градове.

Но ако тези стъпки бъдат предприети от правителствата и частните инвеститори, пазарните сили ще помогнат за добавянето на евтин и чист капацитет към енергийните мрежи. В дългосрочен план този процес просто ще направи въглищата ненужни, се посочва още в анализа.