Велизар Пеев - царят на шоколада

Първата шоколадова фабрика в България се появява през 1901 г. близо до днешния Лъвов мост. Историята на нейния създател и причината, поради която той се захваща с този екзотичен за онова време бизнес, обаче започва по-рано.

Първите шоколади, произведени у нас, се появяват на бял свят благодарение на Велизар Пеев. Той е роден на 21 май 1859 г. в Чирпан, който тогава попада в границите на Османската империя.

Основното си образование Велизар Пеев получава в Пловдив, а след това постъпва в Софийското военно училище, няколко месеца след Освобождението на България.

По време на Сръбско-българската война през 1885 г. участва в защитата на Видин, а няколко години по-късно вече е командир на Първи артилерийски полк в Севлиево.

По всичко личи, че пред младия офицер се открива блестяща военна кариера, която обаче е прекъсната внезапно поради един неприятен инцидент.

По време на тържествен парад през 1897 г. княз Фердинанд отправя обидна забележка към полка и командира му, в отговор на която Велизар Пеев отговаря с думите: "Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер".

Честолюбивият български княз не оставя случката без последствия и на 31 март същата година Велизар Пеев е уволнен от служба и преминава в запаса. За да осигури издръжката на семейството си, той започва да се занимава с изграждане на железопътни линии и пътища.

През 1900 г. заминава за Париж, където започва работа в една от местните шоколадови фабрики с намерението да "открадне" занаята и да го пренесе в България, тъй като вижда в него значителен бизнес потенциал.

Как се появява първата българска шоколадова фабрика?

Със завръщането си в България Велизар Пеев води със себе си 12 работници, както и френския майстор технолог Коломб, на когото предлага солидно заплащане.

Първоначално софийските банкери гледат със сериозно недоверие на идеите на българския предприемач, тъй като шоколадът е напълно непознат за местните вкусове.

Все пак Пеев успява да получи необходимото финансиране, след като ипотекира къщата си и така през 1901 г. е построена и малката фабрика в центъра на София на ул. Ломска (днешния булевард "Мария Луиза").

В нея работят 10 души и три машини, с които се мелят какаовите зърна, внесени от Латинска Америка.

Постепенно българското общество се запознава с със сладките "сапунчета", предлагани от фабриката на Пеев, но това не става без трудности и перипетии.

По онова време в София се продава само вносен шоколад, който се консумира единствено от банкерите, предприемачите и приближените до двореца. Шоколадовите изделия са напълно непознати за средностатистическия българин и в началото той гледа на тях с голямо недоверие.

В кореспонденцията си Пеев дори пише, че получил запитване от един селски учител дали шоколадът трябва да се яде "с лъскавата хартишка или без нея", имайки предвид опаковката от станиол.

Разрастването на шоколадовия бизнес

За да наложи продуктите си на пазара, Велизар Пеев използва иновативни маркетингови стратегии. Той пуска серия от малки шоколадчета, опаковани в знамената на различни държави и обявява във вестниците, че който събере цялата колекция, ще получи 1 килограм шоколад безплатно.

Фабриката в София зад Централни хали, снимка: Wikipedia

Освен това, предприемачът започва да доставя шоколадите с атрактивна конска каруца, на която пише „Велизар Пеев – бисквити, хляб и шоколади“, а по-късно компанията вече използва закрит товарен автомобил.

Няколко години след изграждането на първата шоколадова фабрика, производството се мести в нова сграда на пресечката на софийските улици "Вашингтон" и "Екзарх Йосиф", зад сградата на Централните хали.

Тя се състои от няколко отдела, в които се произвеждат бисквити, какаово масло, какао на прах, бонбони, карамел, опаковки и др. В края на 20-те години във фабриката на Пеев вече работят над 250 души.

Фирмата произвежда и специални луксозни серии, като една от тях е предназначена за двореца и се предлага в дървена кутия с надпис "Царска".

Велизар Пеев забравя за старите пререкания с Фердинанд, които довеждат до края на военната му кариера, и става придворен доставчик на шоколадови изделия. Те се харесват и на новия български цар Борис III, който сяда на трона през 1918 г.

Продуктите на Велизар Пеев печелят редица награди и отличия, включително и на международните панаири в Швейцария, Франция и Германия. Успехите на българския предприемач му спечелват и прякора "царя на шоколада".

Изграждането на фабриката в Своге

Капиталът на фабриката на Велизар Пеев през 1919 г. е 850 хил. лв., като постепенно нараства от 4.2 млн. лв. през 1920 г. до 35 млн. лв. през 1925 г., показват данните, запазени в Централния държавен архив.

През 1924 г. компанията се превръща в семейно акционерно дружество, в което влизат двамата синове на Пеев - Велизар и Боян, както и трите му дъщери - Евгения, Луиза и Маня.

Главен директор е Велизар, който, също като баща си, прекъсва военната си кариера, за да се посвети изцяло на семейния бизнес. Юристът Боян Пеев е административен директор, а бащата остава председател на акционерното дружество.

През 20-те години на миналия век шоколадовият бизнес на фамилията Пееви вече е твърде голям, за да се поддържа само от софийската фабрика и затова те започват да търсят място за експанзия.

През 1924 г. се открива нов завод на компанията в Своге, към който е изградена и нова водноелектрическа централа. Освен електричество за производството на шоколад, тя осигурява и осветлението на града.

През 1935 г. индустрията се мести изцяло в Своге, а през 1938 г., след смърта на Велизар Пеев, цялото ръководството се поема от неговия син инж. Велизар Пеев-младши.

За производствените нужди се използват машини на германската компания AEG и италианската Marelli, какаото се внася от Нидерландия.