Небостъргачът Empire State Building привлича около 2.5 милиона посетители годишно и е един от шедьоврите на архитектурата тип арт деко, която процъфтява в Ню Йорк през 20-те години на миналия век.

С височина от 381 метра при завършването на строителството през 1931 г. и 443 метра с добавянето на антената Alford през 1965 г., Empire State "царува" като най-високата сграда в света до издигането на кулите на Световния търговски център в началото на 70-те години.

Но не само главозамайващата височина я превръща в инженерно чудо, а и скоростта, с която сградата се издигна от прашен парцел до небесата за удивителния срок от една година и 45 дни.

Как едни провалени президентски избори подхранват концепцията на сградата?

Историята на проекта започва със сътрудничество между двама видни нюйоркчани. Джон Дж. Раскоб е бил главен финансов директор на DuPont и General Motors, когато е избран за председател на Националния комитет на Демократическата партия през 1928 г. и е натоварен с издигането на губернатора Ал Смит за президент.

След като Хърбърт Хувър печели президентския пост, Смит и Раскоб се прехвърлят от политиката към "горещия" пазар на недвижимите имоти, който издига силуета на Ню Йорк, до нови висоти. 

Дуото създава Empire State Corporation в средата на 1929 г. с няколко техни колеги, като назначава Смит за президент заради неговото влияние и презентационни умения. Фирмата купува парцел с размери 60 на 130 метра за сума между 16 и 17 милиона долара.

След това корпорацията наема архитектите Ричмънд Х. Шрев и Уилям Ламб, към които скоро се присъединява и Артър Лумис Хармън, за да проектират това, което първоначално е предназначено да бъде 65-етажна сграда.

Раскоб и Смит обаче искат да направят още по-голям проект, което налага преосмисляне на структурата в 80-етажна офис кула с височина над 300 метра. Към предизвикателствата се добавя и амбициозният график, предложен от собствениците.

Заради местното законодателство, което определя 1 май и 1 октомври всяка година за началото на нови договори за търговски наеми, Смит и Раскоб искат сградата да бъде отворена до 1 май 1931 г., оставяйки на изпълнителите само 21 месеца между първите архитектурни скици и напълно реализирания краен продукт. 

Функцията диктува формата 

Без време за губене, Шрев и Ламб се заемат с проектирането на структура, която да увеличи максимално количеството висококачествено офис пространство.

Те бързо вземат решение за оформление на централно ядро, съдържащо „вертикалната циркулация“ (асансьори, водопроводни инсталации и улеи за поща), да бъде заобиколено от площ с диаметър около 9 метра за наемане.

Екстериорът на сградата е оформен от времеви и финансови ограничения - варовикът е издръжлив, лесен за рязане и сравнително евтин, а облицовката от хром-никелова стомана би добавя разнообразие към декора.

Наред с ускорения график, архитектите скоро осъзнават, че трябва да се борят с егото на собствениците на имота.

След като научават, че строящата се Chrysler Building добавя шпил, който ще издигне сградата до малко над 319 метра, Смит и Раскоб изпращат Шрев, Ламб и Хармън обратно към чертожната дъска. Така плановете добавят на върха пететажен мезонет, който тласка Empire State Building до общо 85 етажа и 320 метра.

Но сградата все още не е достатъчно голяма за амбициите на предприемачите. В резултат на това те излизат с идея за най-лудата строителна схема след Вавилонската кула и решават, че ще поставят мачта на дирижабъл на върха на сградата, която ще я извиси до 381 метра височина. 

Междувременно, разрушаването на съществуващата собственост на парцела вече е в ход до есента на 1929 г., но се превръща в препятствие.

Хотелът Уолдорф-Астория, който дотогава се намира на това място, се оказва много по-добре построен, отколкото някой е предполагал. Зданието има дебели стени и разрушаването му отнема много повече време и ресурси от планираното. Извозването на развалините също се оказва проблематично.

Допълнителни проблеми се появяват и при началото на изкопа на 15-метровата дупка за основите през януари 1930 г. Манхатън е пълен с подземни потоци и един от тях се оказва точно под сградата.

Първоначално строителите изграждат бент, който да задържи водата, но впоследствие става ясно, че преградата няма да издържи и се налага строителството да се извършва над подземната река.  

Строителство с максимална ефективност 

От времето, когато първата от 210-те стоманени колони на сградата е поставена в основата на 17 март 1930 г., ефективна поточна линия поддържа доставките на варовик, дърво, мрамор, тухли, цимент и хоросан до обекта с камиони.

Стоманата е маркирана с кодове, показващи коя от колоните е носеща, което позволява елементите да бъдат подредени със скорост, достигаща 4.5 етажа на седмица. Други материали се товарят на ръчно задвижвани железопътни колички, движещи се по релси, монтирани на всеки етаж.

В разгара на строителството на обекта работят 3000 души, а по тротоарите често се събират зяпачи, които наблюдават процеса, наподобяващ истинско цирково представление.  

Основните части на конструкцията, включително стоманената рамка, бетонните подове и външната облицовка от камък и метал, са завършени предсрочно с няколко седмици.

Това разчисти пътя за бързия монтаж на водопроводните инсталации и окабеляването, последвани от подовите настилки, замазката, боядисването и вътрешното декориране.

Междувременно, Смит използва добре политическото си влияние, като успешно лобира за две ключови промени в строителните норми на Ню Йорк.

Първата е увеличаване на максималното натоварване на стоманената конструкция от 16 000 на 18 000 паунда на квадратен инч (от 1125 на 1265 килограма на квадратен сантиментър), което спестява време и пари, когато се стига до закупуване и инсталиране на материала.

Втората е увеличаване на скоростта на асансьора от 213  на 366 метра в минута, което позволява на пътниците в сградата да достигнат до 80-ия етаж за по-малко от 60 секунди. 

Смит също така успява да убеди американския флот да проучи осъществимостта на неговата мачта за дирижабъл, но окончателното му инсталиране, в крайна сметка, е изоставено след няколко нестабилни опита да се закачи дирижабъл към мачтата.

Вместо това зоната на обсерваторията на 86-ия етаж, предназначена за закупуване на билети, се превръща в „най-високата чайна в света и фонтан за сода“, докато планираната товарна станция на 102-ия етаж става втора платформа за наблюдение. 

Трудно ли се пълни 85-етажен небостъргач?

Завършен с няколко седмици преди крайния срок, Empire State Building е открит на 1 май 1931 г. с церемония по прерязване на лентата и специален светлинен дисплей, запален от ключ в Белия дом.

Докато площадката за наблюдение на 86-ия етаж се превръща в незабавен хит, привличайки 17 000 посетители само през първите четири дни, надпреварата да се подготвят офисите за пролетния сезон за наемане се оказва ненужна на фона на липсата на търсене по време на Голямата депресия.

Когато сградата отваря врати, тя успява да отдаде под наем само някои от офисите на долните етажи. Ръководството дори включва осветлението в празните офиси, за да създаде илюзията, че сградата е пълна, но това не успява да заблуди никого. 

Нюйоркчани дори започват да се шегуват с проекта и му дават прякора Empty State Building (от англ. "empty", което означава "празен"). Ситуацията наистина е много тежка. 

Налага се собствениците търпеливо да изчакат имотния бум след Втората световна война, за да се насладят на дългоочаквания търговски успех. Архитектурната общност обаче сипе похвали за Empire State Building, поставяйки я сред "иконите" на градския пейзаж на Голямата ябълка. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !